Читать «Песен на песента ми» онлайн
Пейо Яворов
Пейо Яворов
Песен на песента ми
Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна, с наведена глава — при мене, тук, в самотност неприветна. Надире не поглеждай с тъмните слова на уплах и тревога — аз всичко знам… Но знай и ти: умряха там и дявола, и бога. Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми: къде не беше ти, къде не бях подире ти и аз? Зигзаги вред неуловими… Къде от ревност не горях и в летен зной, и в зимен мраз? На труженик ли дрипав, гладно леден, в прихлупената изба ти не бе — и него ли, кажи, не лъга, беден, за празник, въздух и небе? В полето ли при селянина груби не беше ти, край него дни ли не изгуби, сама осмяла своите мечти? Из дебрите на тъмните балкани — посестрима хайдушка — и над гроб ти сълзи ли не рони, великани оплакваща наравно с жалък роб? И пред развратница ли с просешка боязън за поглед и усмивка не рида, и пред невинността ли дума на съблазън безсрамно ти не шепна, без срам остала навсегда! И ето че се връщаш уморена, изплашена, отвърната, сломена. …Уста пиянски не едни в устата ти рубинови се впиха. Ръце нечисти през ония дни разплитаха, заплитаха, мърсиха коприната на твоята коса. В кървавите на кръвник обятия нима веднъж се ти превива? Разврата ли не чух невинността ти да осмива, и невинността да те обсипва с хули на проклятия? И ето че се връщаш уморена, наплашена, отвърната, сломена. Надире не поглеждай — няма жив на мъртъвците сред тълпата: едни остаха там безплътни през тишината на спомена мъглив. Разбойник същ, подире ти вървях и питах аз: какво тя мрази и обича? Безсилен в ревност, силен в злобата си бях и мислех аз: какво я лъсти и увлича? Гласа ти вредом стъпките ми заглуши. Претърсвах аз, претърсвах ги тогаз — на миг пленените души. Напразно търсих истина у тях, създадена в лъжа и грях. Напразно дирих и лъжата — бог на вселената, душа в душата. Страдание! Едно страдание безлично, жалко, безразлично, там негде по средата на истината и лъжата… И ей ме днес: погледай връх е — самота. И те се върна, моя красота! Че няма зло, страдание, живот вън от сърцето ми — кивот, където пепелта лежи на всички истини-лъжи. Че няма дух и няма вещ вън от гърдите мои — пещ на живия вселенен плам, на цялата вселена храм. И ти се върна! — празник ден… Ще дъхна аз и с кървав пламък ще пламне тук дърво и камък. Бъди при мен — бъди у мен… сред кървав пламък и през дим, сред задух нетърпим, небето в твоя поглед дивно ще се отражава. Душа за него ще копней! Ти него гледай и ми пей за хладния покой, за вечната забрава. Сред пламъци и адски дим ний двама с тебе ще горим, красиви в мрачна грозота и грозни в сяйна красота — сред задух нетърпим, в копнение за мир небесен, ний двама тук ще изгорим, ний двама с тебе, моя песен! Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация
П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев
Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7077]
