Читать «Пауна» онлайн - страница 2

Беше слаб и невероятно жизнен. Където и да тръгнеш из Мездра винаги ще го срещнеш. Току се обърнеш и той цъфва пред теб, подобно на птицата — феникс. Имаше безброй познати. Спираше се, заговаряше ги на дежурни и актуални теми и продължаваше. Не можеше да го видиш да се застои на едно място повече от пет минути.

Любимият му обект за посещение и разходка бе пазара. Всеки четвъртък, рано-рано обикаляше сергиите с евтин зеленчук, бирарията и масичките с крадената стока на своите роднини. Казвам роднини, имайки предвид мургавата част от българското население. Те наистина бяха негови роднини, защото колкото и да избелваше лицето си, той бе от циганско потекло и с цигански манталитет.

Ще питате какво общо имам с подобна личност? Ами съвсем служебни отношения. Бат Саво потребяваше вода и тая вода трябваше да се инкасира и начислява за плащане. Та моя милост веднъж в месеца надзърташе и описваше показанията на жилищния му водомер. Всъщност началното ни запознанство стана не заради водомера а от една замислена от началството кампания за приобщаване на квартирантите на жп поделението към чешката електро-разпределителна компания, която щастливо властваше по българските земи.

Бат’ Саво като повечето квартиранти трябваше да посети поделението на компанията и да внесе една символична сума пари за проучване и за прикачване към новото електрозахранване.

Опитах се да му обясня ситуацията, но срещнах порой и водопад от слюнки на бяс. Човекът при никакви положения не желаеше да ме изслуша. Устата му се запени, очите се изцъклиха и за нула време моя милост се видя в душевен смут. Самият факт, че трябваше да внесе сумата го бе хвърлил в нервна криза.

Предвидливо му поднесох един бял лист за да напише възраженията си и той писа, писа, та чак се забрави. От всичко което написа узнах, че съм най-мръсната мафия, че подлежа на затвор, че след два дена ще бъда незабавно уволнен от президента на републиката.

Кучето което бе вързано на няколко метра от нас се давеше от лай. Вероятно и то имаше психични проблеми като стопанина си.

Няколко часа по-късно разказвайки случката на колегите си бях посъветван следващия път да си туря каска на главата. С това историята не свърши. На следващата утрин Пауна ми дойде във Враца на едно скандално рандеву. Пет колеги под брой трябваше да го изслушаме внимателно, а след това да му дадем един валидол за охлаждане на ентусиазма. Не можехме да поемем риска да получи инфаркт в служебното ни помещение.

Забележителна памет имаше тоя човек. Видеше ли ме из Мездра, спираше и започваше гневно да скандира. Хората спираха и ни заглеждаха, усмихваха се, а аз бързичко отминавах. Чувствах се като някой обществен престъпник, извършил най-страшното престъпление. Поне за такъв ме обвиняваха.

Понеже службата си е служба, а и аз си бях упорито момче, то срещите с тая забележителна личност по неволя трябваше да продължат. Веднъж месечно почуквах на външната му врата. Той надничаше от прашното прозорче на втория етаж и слизаше да ми отвори с неподражаеми словоизлияния. Най-сетне разбра, че няма отърване от мен и смени тона, поомекна, замлъкна и послушно изпълняваше онова което му кажех.