Читать «Паническото бягство на Лейди Бастабъл» онлайн - страница 2

Лейди Бастабъл имаше навика да се оттегля тържествено във всекидневната веднага след закуска и да преглежда вестниците на спокойствие. Че защо да не ги разлисти, нали и бездруго струваха пари. Тя не проявяваше особен интерес към политиката, но си имаше едно любимо злокобно предчувствие, че някой ден ще се разрази голям социален катаклизъм, при който всички ще се изколят взаимно. „Това ще стане по-скоро, отколкото си мислим“ — вещаеше тя със загадъчен глас. Дори изключително способен математик би се затруднил да определи приблизителната дата по оскъдните и объркани данни, които това твърдение предоставяше.

Именно тази сутрин гледката на лейди Бастабъл, царствено разположена сред вестниците си, подсказа на Кловис идеята, която умът му се бе опитвал да налучка по време на закуската. Майка му се бе качила на горния етаж, за да надзирава операцията по опаковането на багажа й, а той бе останал долу заедно с домакинята си — и прислужниците. Тъкмо на тях бе отредена ключовата роля. Нахлувайки с гръм и трясък в кухненските помещения, Кловис нададе бурен, макар и твърде неясен призив: „Горката лейди Бастабъл! Във всекидневната! О, побързайте!“ В следващия миг икономът, готвачката, прислужникът, две-три камериерки и градинарят, който точно тогава по случайност се намираше в една от външните кухни, препуснаха след Кловис към всекидневната. Потънала в света на вестникарските новини, лейди Бастабъл се сепна, чувайки как един японски параван шумно се сгромолясва в хола. В този момент вратата към хола се разтвори със замах и младият гост на лейди Бастабъл нахълта като обезумял в стаята, крещейки с цяло гърло: „Жакерията! Нападат ни!“, след което се стрелна, бърз като ястреб, през френския прозорец. Уплашените прислужници го следваха стремглаво по петите, а градинарят все още стискаше в ръка един сърп, с който бе подкастрял живия плет. Както се бяха засилили, те се понесоха, плъзгайки се по гладкия паркет, право към креслото, където седеше тяхната господарка, загубила ума и дума от страх. Ако й бяха отпуснали само един миг за размисъл, тя, както обясни впоследствие, несъмнено щеше да запази присъствие на духа и да се държи с истинско достойнство. Не се знае дали сърпът я подтикна към действията, които извърши, но, тъй или иначе, тя последва примера на Кловис, изхвърча през френския прозорец и търти с все сила по ливадата пред погледите на изумените слуги.

Изгубеното достойнство не е нещо, което може да се възстанови на бърза ръка. Както за лейди Бастабъл, така и за иконома възвръщането към нормално състояние бе процес, почти тъй мъчителен, както бавното съвземане на спасен удавник. Една жакерия, дори проведена с най-почтителни намерения, не може да не остави след себе си известен смут. Все пак, когато наближи време за обяд, благоприличието вече бе възвърнало позициите си с удвоена сила като естествена реакция срещу неотдавнашното си поражение, а блюдата бяха сервирани с хладно достолепие, сякаш почерпано от някой образец на византийското изкуство. Някъде по средата на обяда тържествено поднесоха на мисис Сангрейл плик върху сребърен поднос. Пликът съдържаше чек за четирийсет и девет шилинга.