Читать «Пало» онлайн - страница 3

— Татко!

— Татко, татко! — извика и момичето.

— Играйте си тук, дечица — каза им той.

— Остани при нас да си работиш — рече малкият.

— Имам да ходя на едно място.

— И аз имам да ходя — каза момчето.

Той извика на майка им, която трябваше да е в кухнята, но тя не го чу и той реши да почака, докато се покаже и ги отведе горе. Върна се пак при бурените, а момчето клекна до него да му помага и да пита къде е искал да отиде, пък не е отишъл.

Веднъж бяха пътували заедно с момчето до Пало Алто и по целия път то го беше молило да види Пало Алто, а когато го видя, Пало Алто му се стори скучен. Беше си го представяло по-друг. Но не беше. И сега вместо да каже на момчето, че е искал да отиде до кръчмата, каза му, че си е помислил да прескочи до Пало Алто, но решил, че е много далеч. Ровиха се из плевелите още половин час и после майката се показа на стъпалата за горния етаж.

— Хайде да ги извикаш горе — рече той.

— Защо? — попита момчето.

— Прибери ги, моля ти се.

— Хайде, деца — каза майката, но само момичето отиде. Момчето не само не беше съгласно, но се и разсърди. Тази вечер то трябва да е било ужасно отегчено и самотно, защото неговото нежелание бе едно от най-болезнените неща, които изобщо бе забелязвал у него, но въпреки това искаше то постепенно да свиква с онова, с което трябваше да се научи да свиква.

— Качи се горе при сестра си — каза той на момчето, но то го гледаше тъй засегнато и сърдито, че усети нещо нередно в теорията си за ранното привикване със самотата.

— Няма — каза момчето.

— Ела — повика го сестра му от стълбището. — Бъди добро момче. Виж, аз съм добро момиче. Ето, прибирам се. Ела.

— Затваряй си устата — извика й малкият.

— Ти си затваряй устата — рече момичето. — Лошо момче!

Майката и дъщерята влязоха в къщата, а момчето заудря баща си с малките си юмручета, колкото имаше сила.

Нищо не разбираше.

— Какво има? — попита го той.

— Искаш да се кача горе — викаше момчето през сълзи. — Не искаш да остана с тебе.

Какво можеше да направи?

— Добре — каза той, — хайде да поскубем още малко бурени.

— Не искам вече никакви бурени — викаше момчето. — Искам да отидем в Пало!

— Къде?

— В Пало.

— Но аз няма да ходя в Пало Алто — рече той.

— Искам да ме заведеш там — викаше малкият през сълзи.

— Нали вече те водих — рече той. — Не ти хареса.

— Искам да отидем в Пало.

— Слушай — рече мъжът, — ще ти кажа истината. Исках да отида до кръчмата и да изпия една-две чашки. Казах ти, че искам да отида в Пало Алто, защото малките момчета не бива да влизат в кръчми.