Читать «Палечко» онлайн - страница 2

Вървели, вървели, докато почнало да се здрачава; тогава момчето се обадило:

— Свали ме, ходи ми се по нужда.

— Стой си горе — рекъл мъжът, на чиято шапка то седяло. — Не се боя от такова нещо; и птиците сегиз-тогиз цвъкват по мене.

— Не — рекъл Палечко, — аз не мога да върша неприлични работи. Свали ме веднага на земята!

Мъжът свалил шапката си и сложил момчето в една нива край пътя. То заподскачало и се запровирало насам-натам между буците пръст, после зърнало една миша дупка и — хоп! — мушнало се в нея.

— Много ви здраве, байновци, вървете без мене! — викнал им Палечко и се разсмял.

Мъжете се спуснали към него и започнали да бъркат с тоягите си в мишата дупка, но всичките им усилия отишли напразно — Палечко пълзял все по-навътре и по-навътре. И тъй като скоро се стъмнило съвсем, двамата си тръгнали ядосани и с празни джобове.

— Опасно е да се върви по нивата в тъмното — казал си Палечко, като разбрал, че те са си отишли, и изпълзял отново от подземното си скривалище. — Човек лесно може да си счупи я крак, я главата.

За щастие намерил една куха черупка на охлюв.

— Чудесно — решил той. — Ще прекарам нощта на сигурно място.

И влязъл в черупката.

Не минало дълго време, тъкмо се канел да заспи, чул да минават други двама мъже. Единият рекъл на другия:

— Попът е богат. Какво да направим, че да му вземем парите и сребърните съдове?

— Аз зная как — обадил се Палечко.

— Какво беше това? — рекъл уплашено единият крадец. — Чух да говори някой.

Спрели се, наострили уши и Палечко пак се обадил:

— Вземете ме с вас и ще ви помогна.

— Ами къде си?

— Търсете по земята и внимавайте откъде идва гласът — рекъл той.

Най-сетне крадците го намерили, вдигнали го нависоко и попитали:

— Как ще ни помогнеш, бе малчуган такъв?

— Вижте — отвърнал Палечко, — аз ще се промъкна между железните пръчки на прозореца в стаята на попа и ще ви подавам каквото поискате.

— Добре — съгласили се те. — Ще видим за какво те бива.

Като стигнали до поповата къща Палечко се вмъкнал в стаята, но веднага викнал, колкото му глас държи:

— Да ви дам ли всичко, каквото намеря?

Крадците се уплашили и му рекли:

— Говори тихо, ще разбудиш хората!

Но Палечко се престорил, че не ги разбира и повторно викнал:

— Какво да ви дам? Да ви дам ли всичко, каквото намеря?

В съседната стая спяла готвачката. Чула го тя, поизправила се в леглото и се ослушала. Но от страх крадците били побягнали. После отново се престрашили и си помислили: „Този малчуган просто се подиграва с нас“. Върнали се и му пошушнали:

— Хайде, не се шегувай и ни подай нещо!

Палечко отново викнал, колкото му глас държи:

— Всичко ще ви дам, само си проврете ръцете.

Този път готвачката, която все още слухтяла, чула ясно думите му, скочила от леглото, блъснала вратата и се втурнала в стаята. Крадците веднага побягнали и тичали така, като че ли ги гонел таласъм, а готвачката, като не могла да види нищо в тъмнината, отишла да запали свещ. Върнала се после с нея в стаята, но Палечко незабелязано се измъкнал на двора и се скрил в плевника. Готвачката претърсила всички кътчета, но не забелязала нищо особено. Легнала си пак и си помислила, че сигурно е сънувала с отворени очи и наострени уши.