Читать «Очакване» онлайн - страница 2

В къщи ми казаха, че момчето отказало да пусне когото и да било в стаята.

— Не влизайте — казало то. — Не искам и вие да се заразите.

Влязох при него и го намерих в същото положение, с бледо лице и страни, зачервени от треската, впило поглед в крака на леглото.

Премерих му температурата.

— Колко е?

— Около сто — казах аз. Беше сто и две и четири десети.

— А беше сто и две — каза то.

— Кой ти каза?

— Докторът.

— Температурата не е висока — успокоих го. — Няма защо да се тревожиш.

— Не се тревожа — отвърна то. — Но не мога и да не мисля.

— А ти не мисли — казах аз. — Почивай си.

— Почивам си — каза то, като гледаше право пред себе си. Явно някаква мисъл го измъчваше.

— Вземи лекарството и пийни вода.

— Мислиш ли, че ще помогне?

— Разбира се, че ще помогне.

Аз седнах до кревата, отворих книгата за пиратите и започнах да чета, но спрях, защото то не слушаше.

— Според тебе в колко часа ще умра? — попита то.

— Какво?

— Колко още ми остава да живея?

— Що за глупост. Ти няма да умреш.

— Не. Ще умра. Чух, като каза сто и два градуса.

— Никой не умира от сто и два градуса температура. Не говори глупости.

— Знам, че умират. Във Франция децата от училището ми казаха, че човек умира при четиридесет и четири градуса. Аз имам сто и два.

То цял ден беше чакало да умре, от девет часа сутринта.

— Бедно момче — казах аз. — Мое бедно момче. Това е също като с милите и километрите. Няма да умреш. Този термометър е различен. На оня термометър нормалната температура е тридесет и седем. На този тя е деветдесет и осем.

— Сигурен ли си?

— Напълно — казах аз. — Също като милите и километрите. Когато карахме със седемдесет мили в час, нали знаеш на колко километра се равнява това.

— А! — каза то.

И още дълго продължи да гледа втренчено в крака на леглото. Най-после напрежението му премина, но на следващия ден се чувствуваше разкиснато и лесно плачеше и за най-дребните неща.

Информация за текста

Ernest Hemingway

Редакция: Mummu, 2008

Издание:

Ърнест Хемингуей. Старецът и морето. Повест и разкази

Издателство „Отечество“, София, 1982 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8856]

Последна редакция: 2008-08-17 17:00:00

1

Скъпи (нем.).