Читать «Отпор» онлайн - страница 9

— Това беше различно — секна мислите ми Арчър и зави към най-близкия супермаркет. — Той знаеше в какво се забърква. Ти не знаеш.

— Нима? — попитах го. В това време той намери място за паркиране близо до входа. — Може и да е имал бегла представа, но мисля, че не е знаел. Въпреки това дойде, постъпи смело.

Арчър извади ключовете и ме изгледа продължително.

— Ти също си смела, но не си глупава. Поне се надявам и занапред да доказваш, че не си глупава. — Той отвори вратата. — Не се отделяй от мен.

Направих гримаса, но той слезе. Паркингът бе претъпкан с коли и аз се питах дали хората се запасяват за предстоящия апокалипсис. По новините показваха бунтове и размирици в големите градове, предизвикани от падането на „метеоритите“. Местната полиция и военните спряха излъчването на репортажа, но неслучайно съществуваше телевизионна програма, наречена „Как да оцелеем в Деня на Страшния съд“. В голяма степен Кьор Д’Алейн сякаш оставаше незасегнат от случващото се, при все че толкова много луксианци се приземиха в горите наоколо.

В магазина беше пълно с народ, а количките бяха натъпкани догоре с консерви и бутилки с вода. Арчър взе една кошница, а аз извадих списъка, като се стараех да гледам надолу. Но все пак забелязах, че никой не се запасяваше с тоалетна хартия например.

Това щеше да бъде първото нещо, което аз бих грабнала, ако мислех, че настъпва краят на света.

Вървях плътно до Арчър. Двамата се отправихме към рафтовете с лекарства и взехме да оглеждаме безкрайните редици кафяви шишета с жълти капачки. Въздъхнах и погледнах списъка.

— Трябваше да ги наредят по азбучен ред.

— Така щеше да е твърде лесно. — Протегна ръка пред очите ми и взе едно шишенце. — Имаме препарат с желязо в списъка, нали?

— Да. — Зареях колебливо пръсти над фолиевата киселина. Взех шишето, без да знам нито какво представлява това, нито за какво служи.

— А отговорът на предишния ти въпрос е да — Арчър клекна.

— Ъ?

Погледна ме с примижали очи.

— Попита ме дали се безпокоя за Ди. Да, безпокоя се.

Стиснах силно шишенцето, а дъхът ми замря.

— Значи си падаш по нея?

— Да. — Той се вгледа в грамадните шишета с витамини за бременни. — Въпреки че Деймън й е брат.

Взирах се в него, а устните ми се извиха в усмивка за първи път, откакто луксианците бяха…

Гръмовният тътнеж, предизвикан сякаш от мълния, дойде от нищото, разтърси рафтовете с лекарствата и така ме стресна, че отскочих назад.

Арчър плавно се надигна и огледа с проницателния си поглед претъпкания магазин. Хората се заковаха на място, някои стиснаха здраво количките си, други ги пуснаха и колелцата им заскърцаха, докато те се плъзгаха по пода.

— Какво беше това? — попита една жена мъжа до себе си. Обърна се назад и гушна малко момиченце, което нямаше и три годинки. Притисна детето към гърдите си, беше бледа като платно. — Какво беше това…?

Гръмовният тътен отново отекна в магазина. Някой изпищя. Шишенцата се изсипаха от рафтовете. По пода затропаха стъпки. Сърцето ми подскочи и аз се извърнах към входа на магазина. Нещо на паркинга просветна — сякаш мълния удари земята.