Читать «Отпор» онлайн - страница 6

О, не. Дявол го взел, „не“ на десета степен.

Направих крачка напред, сетне спрях.

— Бет, ти… бременна ли си?

Тя облегна глава на стената и стисна очи.

— Трябваше да се пазим повече.

Изведнъж краката ми се подкосиха. Сънят. Изтощението. Всичко ми се изясни. Бет беше бременна, но отначало, като пълна глупачка, недоумявах как е станало това. Когато здравият ми разум си дойде на мястото, ми се прииска да изкрещя: Къде бяха презервативите? Но въпросът беше безсмислен.

В съзнанието ми изникна образът на Мика, малкото момче, което ни помогна да избягаме от Дедал. Момчето, което чупеше вратове и унищожаваше мозъци само с мисълта си.

Свещени чуждоземни бебета, нима тя носеше едно от тях? Едно от онези ужасни, опасни и крайно зловещи деца? Вярно, някога Арчър и Люк също са били като тези дечурлига, но в това нямаше нищо успокоително, защото последната партида основи, които Дедал сътвориха, бяха много различни от Люк и Арчър.

А пък те и двамата си бяха малко зловещи.

— Взираш се в мен, сякаш си разстроена — тихичко рече Бет. Насилих се да се усмихна, давайки си сметка, че физиономията ми сигурно изглежда малко налудничава.

— Не, просто съм изненадана.

— Да, за нас също беше изненада — на устните й се появи усмивка. — Лош момент избрахме, а?

Ха! Това бе нехайството на века.

Докато я наблюдавах, усмивката постепенно изчезна от лицето й. Не знаех какво да й кажа. Поздравления? По някаква причина това ми се струваше неуместно, но в същото време ми се виждаше жестоко да не го изрека. Дали изобщо бяха чували за основите, за всички онези деца, които Дедал притежаваха?

Ами това бебе — и то ли ще стане като Мика?

О, боже, нима си нямахме предостатъчно грижи? Гърдите ми натежаха и си казах, че май се паникьосвам.

— В кой… в кой месец си?

— В третия — Бет преглътна мъчително.

Трябваше да поседна.

По дяволите, нуждаех се от някой по-възрастен.

В главата ми затанцуваха картини на мръсни пелени и зачервени от яд личица. Колко бебета щяха да се родят — едно или три? Що се отнася до основите, по този въпрос никога не се бяхме замисляли, но луксианците се раждаха по трима.

О, драма на драмите, три бебета?

Бет срещна погледа ми и нещо в очите й ме накара да потръпна. Тя се приведе напред, а ръката върху корема й замря.

— Те няма да са същите, нали?

— Какво?

— Те — повтори тя, — Доусън, Деймън и Ди. Няма да се върнат същите, нали?

* * *

След около половин час слязох замаяна по стълбите. Момчетата седяха на дивана, където ги бях оставила, и гледаха новините. Щом влязох, Люк ми хвърли поглед, а Арчър доби вид, сякаш някой му бе натикал прът на много неудобно място.

И тогава проумях.

— Вие сте знаели за Бет? — Те ме гледаха равнодушно и ми се прииска да ги ударя. — И никой от двама ви не помисли да ми каже?

— Надявахме се, че няма да има проблем.

— О, мили боже! — Няма да има проблем? Като че ли да носиш чуждоземен хибриден плод в утробата си е нищо работа и ей така просто, знам ли и аз, цялата работа ще се размине някак? Тръшнах се в креслото и зарових лице в ръцете си. Ами сега какво? Не, съвсем сериозно.