Читать «Отдел Убийства: Илюзия за грях» онлайн - страница 8

— Ъхъ, след пет часа. Става ли?

— Става. Обади ми се между пет и половина и шест.

— Ще се обадя. Благодаря, чичо Владик.

— Засега няма защо — усмихна се в слушалката Владислав Николаевич.

* * *

Някога Ира Терехина и Стасов бяха съседи. По онова време Стасов беше женен за Маргарита и живееше с нея и дъщеря им Лиля в Соколники. След развода той се върна в едностайното си жилище в Черьомушки. Нещастието в семейство Терехини се случи още в периода, когато живееха в една сграда, и затова, когато преди година Ира внезапно му се обади, Стасов нямаше нужда от дълги обяснения. Беше добре запознат с положението.

Първия път Ира му се обади просто да се посъветва. С други думи, решила е да дава стаи под наем, защото има страшна нужда от пари, но се бои от неприятности. Стасов, който от двайсет години беше на оперативна работа в милицията, се опита да я разубеди и сплаши, като й описа на какви опасности ще се изложи. А е младо, деветнайсетгодишно момиче, живее сама и няма кой да я защити в случай на нужда. Но Ирка се заинати. Не искаше да я учат дали да дава, или да не дава стаи под наем. Искаше само съвет как да се опази точно от тези страхотии.

Стасов каза, че няма как да ги избегне, но все пак й даде някои практични указания, към които да се придържа, за да намали риска. Именно тогава я посъветва да му се обажда предварително, за да се осведоми що за хора са бъдещите й квартиранта. Ира охотно се съгласи и както по-късно се разбра, това беше съвсем ефикасна мярка. Първият желаещ да наеме стая при нея се оказа издирван престъпник. Стасов я заведе на „Петровка“, показа й цял куп албуми със снимките на криминално проявени лица и данните за тях, а след два дни издирваният бе арестуван, и то, разбира се, така, че този факт в ничие съзнание да не бъде свързан с малката портиерка. За втория кандидат Стасов даде съгласието си след нужните проверки, но за всеки случай още веднъж предупреди Ира, че така или иначе това начинание е опасно, и я накара твърдо да му обещае да не взема квартиранта, без да го е уведомила за това.

Сега Владислав не работеше вече в милицията, беше получил разрешително за частен детектив и оглавяваше службата за сигурност на киноконцерна „Сириус“, но имаше приятели на „Петровка“ и в Министерството на вътрешните работи, които на драго сърце му помагаха да проучва всеки бъдещ квартирант на Ира Терехина. А и за тях беше по-добре отрано да се застраховат, отколкото по-късно да търсят убийците на малката хазайка.

* * *

Оказа се, че Екатерина Венедиктовна Анисковец наистина бе имала доста приятелки и познати, но най-лошото беше, че всички те имаха деца и внуци, които съвсем лесно са могли да узнаят за ценните вещи в дома на самотната стара дама. Юрий Коротков се зае заедно със следователя Олшански да уреди експертиза на картините и бижутата, която да установи дали някои от тях не са подменени с копия, а Настя, като по-малко подвижна, трябваше да разпита приятелите и познатите на убитата.

От тези разговори Настя доби доста ясна представа за седемдесет и четири годишната жена и нейния забележителен живот. Не можеше да се каже, че този живот е бил твърде лек и приятен. Преди войната деветнайсетгодишната Катя имала годеник, който през четиридесет и първа година заминал на фронта, а през четиридесет и трета загинал. Първият й съпруг, лекар ортопед на име Швайщайн, бил арестуван по делото за лекарите вредители, а по-късно умрял в килията си вследствие на зверските изтезания. Вторият й съпруг загинал при автомобилна катастрофа. С третия, както вече бе известно, трябвало да се разведе заради страстната му любов с млада хубавица. Екатерина Венедиктовна действително нямаше деца, съседката не беше сбъркала. Причината е бил някакъв сериозен женски проблем със здравето.