Читать «Отдел Убийства: Илюзия за грях» онлайн - страница 11

Именно Марта Хенриховна Шулц беше приятелката, на която се обадила след ограбването си Екатерина Венедиктовна, заливайки се от смях.

— Кажете ми, Марта Хенриховна, какви бяха отношенията на вашата приятелка с Иван Елизарович Бишов?

— Най-хубави. Двамата се знаеха от деца. Дори известно време Ванечка ме ухажваше, впрочем това беше доста отдавна, нямах още и петдесет години. Знаете ли, той овдовя рано и си търсеше нова другарка в живота.

— А вие? Не отговорихте ли на неговото ухажване?

— Аа, защо — кокетно се усмихна Шулц, — Ванечка беше чаровен мъж. Проблемът бе, че аз не бях свободна. Но макар и да се бях увлякла тогава, аз нямаше да се реша на развод.

— Защо? Малки ли бяха децата ви?

— Моля ви се, какви малки деца може да има човек на четиридесет и седем години?! Не, децата ми бяха вече големи. Но Ванечка е руснак. А ние сме немци. Родителите ми още от малка ми внушиха, че ние не бива да се асимилираме, сключвайки брак с хора, които не са от немски произход. Покойният ми съпруг също беше немец.

— Ами Екатерина Венедиктовна? Бишов не се ли опитваше да я ухажва?

— О, какво говорите, миличка, те бяха минали през този етап още на петнайсет-шестнайсетгодишна възраст. Нали знаете, юношеска Любов. После Катя се сгоди и година-две ходеше с годеника си, докато не започна войната.

— А по-късно как се развиваха отношенията между Екатерина Венедиктовна и Бишов?

— Съвсем гладко. Поддържаха семейно приятелство. Иван харесваше колекцията от картини, която бе събрал Катиният баща и постоянно казваше, че би ги купил, стига Катя да се реши да ги продаде.

— Доколкото ми е известно, Марта Хенриховна, вашата приятелка е завещала всички картини на музея с изключение на няколко, които е продала на Бишов. Вярно ли е това?

— Да, съвсем вярно. Точно така постъпи.

— А защо не е продала на Иван Елизарович Бишов всички картини, щом като той толкова е искал да ги купи? Нали цял живот са били приятели? Защо не е уважила желанието му?

— Катя искаше да живее сред тези картини до края на дните си. Беше свикнала да ги гледа около себе си от дете и не искаше да се разделя с тях преждевременно. Пък и отначало предложи наистина да ги завещае на Иван. Но при тази ситуация той прояви рядко благородство. Не искам, каза, да си мислиш, че с нетърпение те чакам да умреш. Не искам да ти ставам наследник. А още по-малко пък искам да получа тези картини даром. Та тогава се разбраха Катя да му продаде няколко картини, за да си осигури достатъчно средства за живот, а останалите да завещае на музеи.

— Все пак защо завещанието е било изготвено само в полза на музеите? Нима Екатерина Венедиктовна нямаше никакви роднини?