Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 216

Автор неизвестен

27

На джуджето — традиционен персонаж от народната приказка и фолклора — приляга да повтаря едни и същи думи. Така авторът на Отвличането определя жанровата принадлежност на въпросния персонаж.

28

Вж. бел 1 4.

29

В предишен епизод от Роман за Ланселот Моргана приспива Ланселот, когото държи в плен, с упойващо питие и му отнема вълшебния пръстен, дар от Гениевра. На негово място слага друг, който прилича на истинския, но не е вълшебен.

30

Сцената с гребена тук се различава съществено от същата сцена в романа на Кретиен дьо Троа. В Ланселот, Рицаря на каруцата героят намира до един извор гребена, забравен или оставен от Гениевра. Този жест на кралицата така и остава неразгадан. Авторът на Отвличането на Гениевра се стреми да придава рационалност на фабулата там, където Кретиен целенасочено я обгръща в загадъчност. В Отвличането гребенът се явява своеобразен налог, който пазачът на пътя изисква от преминаващите. Иначе и двата текста подчертават фетишизма на Ланселот.

31

Към 3 часа следобед.

32

Авторът прави звукова асоциация между името Галаад и топонима Galles (френското название на Уелс). Подобни народни етимологии изобилстват в средновековната книжнина, която има подчертан вкус към всякакъв вид спекулативни разкази за произход (етиологически легенди).

33

Става дума за Гор, кралството на Бодмагю и Мелеаган, което в редица отношения напомня за келтския Друг свят.

34

Според някои ръкописи от цикъла Ланселот-Граал Галаад е първороден син на Йосиф Ариматейски и пръв крал на Уелс.

35

Мойсей е персонаж от Роман за Граала от псевдо-Робер дьо Борон. В края на „Йосиф“ — първата част от този роман (публикуван на български от изд. „Изток-Запад“, вж. с. 88–92) — Мойсей бива поразен от мълния, след като заема незаслужено празния стол на масата на Граала. Авторът свързва този стол с мястото на Юда по време на Тайната вечеря на Иисус с неговите ученици.

36

Не е известен разказ, в който Мерлин прави въпросното предсказание.

37

В Първата част на Роман за Ланселот наскоро посветеният в рицарски сан герой повдига надгробен камък, чийто надпис разкрива името му Ланселот (което той до този момент не е знаел!). Надписът съобщава също, че тук един ден ще бъдат положени тленните му останки. За романен цикъл от 2000 страници подобни „къси съединения“ във фабулата се явяват симетричен противовес на прекомерната й разлятост. В същото време те са полезен ориентир за читателя. Прави впечатление, че повечето надгробни надписи в този романен цикъл имат не ретроспективен, а проспективен характер, тоест огласяват не минали, а бъдещи събития.

38

Добрият рицар, за когото говори Симеон, е Галаад, синът на Ланселот. Епизодът е описан в предпоследната част от цикъла — Търсенето на Светия Граал (вж. бълг. превод, издаден от „Изток-Запад“, с. 381–382).