Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 210

— Ще ви кажа как да постъпите.

— Добре, кажете.

— Ще легнете до него и когато се уверите, че е заспал, ще станете и ще дойдете при мен. Така ще действате, без той да разбере.

— Сеньор, ако се събуди, какво мислите, че ще направи? Бог ми е свидетел, че ще убие и мен, и вас.

— Според мен няма да се събуди. А ако го стори, ще съумея добре да ви защитя от него, дори да му помагат и още двама рицари с неговата сила.

Мордред настоял толкова много, че тя склонила и се развеселила. Тогава рицарят се върнал от разходката си и отвел Мордред в шатрата. Като стигнали там, видели, че оръженосците си били построили колибка от клонаци, за да прекарат нощта в нея. Леглата били застлани и приготвени. Рицарят легнал с приятелката си, докато Мордред се изпънал сам, а оръженосците отишли в колибката. След време девойката станала от постелята, убедена, че приятелят й спи и това наистина било така. Отишла при Мордред, който бил буден и я приел много щастлив в обятията си.

153. Девойката отново изневерява на своя приятел. Обидата и гнева на рицаря. Двубоят между Мордред и рицаря, претърпял бързо поражение

След като останали заедно, се дарили с взаимна радост — утеха за тези, които водят подобен живот. В шатрата се виждало много ясно, защото били запалени два факела. Девойката забравила да ги угаси, а Мордред също не се сетил, защото мислите му били насочени единствено към тази, от която очаквал своята радост. Така се наслаждавали един на друг, колкото могли.

Били заедно дълго време, докато приятелят на девойката не се събудил. Протегнал ръце и опипал около себе си, като мислел да докосне приятелката си. Щом усетил празното пространство, го обзели гняв и болка. Бил убеден, че е легнала с Мордред. Веднага скочил от леглото да си вземе доспехите. Докато си обличал ризницата, Мордред, който бил заспал, се събудил. Щом видял рицарят да се приготвя, се отправил към мястото, където бил оставил доспехите си. Успял да си метне ризницата на гърба и да си сложи шлема, преди рицарят да свърши с въоръжаването си. Когато последният забелязал Мордред, му извикал:

— Ах, подъл предател, тези доспехи няма да ви предпазят от смъртта! Толкова сте безчестен и вероломен! И смеете да се наречете брат на монсеньор Говен! Без съмнение, ако бяхте такъв, никога нямаше да извършите подобно предателство спрямо мен! По-скоро сте някой развратник, който странства из този край, предрешен като рицар!

След това изтичал да си вземе шлема, сложил го на главата си, грабнал меча и щита си и се впуснал срещу вече напълно въоръжения Мордред:

— Васале, приех ви в дома си с толкова почести, колкото можех, а вие ми причинихте възможно най-големия срам. Затова искам да знаете, че ви обричам на смърт. Стигнахме дотук, че един от двама ни трябва да намери смъртта си.

Нанесъл му толкова тежък удар по шлема, че мечът му се забил на пръст разстояние в него. В замяна Мордред му отвърнал с най-жестокия удар, който могли да нанесат ръцете му. Причинявали си все повече и повече болка с голите си и остри мечове до такава степен, че и единият, и другият били на края на силите си. Ала Мордред имал преимущество в двубоя. Размотавал рицаря насам-натам, както пожелаел, и успял да му наложи мощта си. Свалил шлема от главата му и го уверил, че ще го убие, ако не обещае да се подчини на волята му. Рицарят протегнал ръка и се съгласил. При това положение Мордред изискал той да спре да се гневи срещу него. Освен това, го накарал да обещае, че ще прости и на девойката. Другият уверил, че ще го изпълни на драго сърце, тъй като е принуден. Ала за това рицарят не удържал на обещанието си, защото впоследствие повече никога, каквото и да се случило, не могъл да обикне девойката.