Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 197

148. Приключенията на Хектор. Двубоят му срещу Маргари Червенокосия и смъртта на последния. Освобождаването на господарката на замъка, Оргал от Жиндиел, затворена в изба и пазена от два лъва. Разказът на Оргал

Тук се разказва, че след като се разделил с монсеньор Говен, Хектор яздил целия ден из гората, докато наближил часът за вечерня. Тогава срещнал някакво джудже на едър жребец, което препускало с бърз тръс. Когато джуджето доближило Хектор, му рекло:

— Сеньор рицарю, отишли сте твърде далеч!

— Какво означава това?

— И дума не може да става, че ще научите повече от мен.

То се върнало обратно, без да пророни и дума. Обаче Хектор продължил да язди, слабо засегнат от предупреждението на джуджето. Попаднал на два каменни блока, които препречвали пътя и върху които бил издялан следният надпис:

„Никой не може да мине по този мост, без да бъде опозорен“.

Прочел надписа и разбрал ясно смисъла му, но въпреки това нямало да се върне назад, защото си казал, че никой не бива да се поддава на страха, преди да узнае причината. Така продължил да язди през гората, докато стигнал до края. Бил свалил шлема си заради горещината. Тогава срещнал две девойки, поздравил ги, а те му рекли:

— Ах, сеньор рицарю, колко жалко, че сте дошли в този край!

— И защо?

— Защото — отвърнали те — няма как да не срещнете смъртта и това ще бъде голяма загуба, понеже сте толкова красив!

Хектор изобщо не се развълнувал от думите им и след като ги благословил, се отправил директно към някакъв замък, който забелязал пред себе си. Когато се приближил до него, видял много дълбока река, над която минавал мост, дълъг четири туаза. Насочил се към един бряст, под който седяла девойка. Поздравил я, а тя му рекла:

— Ах, сеньор рицарю, допуснали сте грешка като сте дошли в този замък. Със сигурност ще загинете удавен!

— Как така, госпожице?

— Няма да премълча и ще ви кажа. Виждате ли онзи рицар от другата страна на моста, откъм замъка?

— Да, много добре.

— Знайте — заявила тя, — че той е толкова добър боец и доколкото зная няма по-добър на света от него. Ще трябва да се сражавате. Сигурна съм, че ще ви изпрати там, където изпраща и другите.

— И къде ги изпраща?

— Бога ми — отговорила девойката, — няма рицар, когото да не е хвърлил във водата заедно с коня му. Ето защо бих ви посъветвала да не се отправяте натам, защото, когато се сбиете с него, няма да спечелите абсолютно нищо.

— Госпожице — отвърнал Хектор, — точно това ще проверя още сега.

Той я благословил и стигнал до моста. Стъпил на него и видял някакво копие, опряно до едно дърво. Взел го, защото нямал друго. Поел по моста, а рицарят от другата страна му извикал да се защитава. Хектор му отговорил, че ще направи всичко възможно. Тогава се устремили стремглаво един срещу друг с наведено копие и нанесли по щитовете си най-ужасните удари, на които били способни. Рицарят счупил копието си. Хектор пък ударил толкова жестоко, че повалил на земята коня и ездача му и ги хвърлил във водата. Ако рицарят не бил открил едно колче, за което да се задържи, несъмнено щял да се удави. Без да го поглежда повече, Хектор продължил направо към портите на града, но в мига, когато мислел да влезе, ги затворили под носа му. Попитал някакъв мъж, застанал на крепостната стена, защо портите са залостени.