Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 182

— Сеньор — рекла девойката, — това е замъкът, където ще прекарате нощта.

Стигнали дотам. Когато спрели пред главната зала, им помогнали да слязнат от конете, като ги приветствали. Сетне качили горе монсеньор Говен и му съблекли доспехите. Девойката го завела в една стая, която били покрили със свежа трева заради силната горещина. След като седели известно време, влязъл млад мъж и казал на девойката:

— Господарке, моят господар се върна с поне тридесет рицари.

— Отивай и му кажи да дойде при мен, за да види кой гост съм му довела.

Монсеньор Говен попитал защо господарят е пристигнал с толкова многобройна свита.

— Ще ви кажа, сеньор.

141. Участието на Говен в турнира на крал Марбоас. Говен е повален от седлото от рицаря с аленочервените доспехи (Хектор). Хектор и Говен се разпознават. Забраненото гробище

Истината е, че съвсем наблизо, на две левги, пред замъка Мулен утре ще се проведе турнир, толкова значим, че ще надмине най-добрия, за който сте чували да се говори тази година. Организира го крал Марбоас. Той беше роднина на Галео, сина на Великанката. Взето е решение, че който бъде избран за най-добър от всички, ще спечели един ястреб и един сокол като награда за своята победа. Ако е придружен от своята приятелка, тя ще получи най-прелестния венец от цветя на света. Тъй като моят приятел би искал много да постигне тази чест, той призова всички рицари от този край да бъдат до него утре. В действителност само един рицар не е достатъчен за турнир от този мащаб, освен ако не е много храбър. Той обеща да ме вземе със себе си и евентуално да спечели венеца за мен. Затова ви умолявам, монсеньор Говен, заради верността, която дължите на своя вуйчо крал Артур, да отидете утре на турнира и да помогнете на моя приятел. Сигурна съм, че ако приемете, ще спечелим, а вие ще бъдете почетен, защото благодарение на вас той ще стане победител в турнира.

Веднага щом го помолила за това, монсеньор Говен обещал на драго сърце помощта си и девойката пламенно му благодарила.

141а. През това време господарят влязъл в стаята. Той бил висок и добре сложен рицар с приветливо лице и коси с цвят на лен. Казвал се Танаген Русия, тъй като бил един от най-русите рицари в този край. Щом приятелката му го видяла, че се задава, станала да го посрещне:

— Сир — рекла му тя, — това е монсеньор Говен, който ще ви предложи помощта си на турнира утре.

При тази новина рицарят се затичал към монсеньор Говен с разтворени обятия и му заявил, че е добре дошъл измежду всички рицари по света. Сетне седнали и заразказвали за себе си, за да се опознаят по-добре. Монсеньор Говен го попитал за името му. Другият му отговорил и му казал за предстоящия турнир, като повторил думите на девойката, тъй като не знаел, че гостът му вече е в течение, и също го помолил настойчиво за подкрепата му.

— С удоволствие — отвърнал монсеньор Говен.

— Благодаря ви — рекъл рицарят. — При тези условия не се съмнявам, че ще обера почестите в турнира, щом вие сте готов да ми помогнете. Бог ми е свидетел, че съм ви по-признателен от това да ми бяхте подарили най-добрия замък на вашия вуйчо крал Артур.