Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 174

— Кажете ми всъщност — заинтересувал се монсеньор Говен — как се казвате.

— Името ми е Елизер и съм син на Богатия Крал Рибар, който пази в дома си Светия Граал.

— И какво търсите?

— Истината е, че търсех вас, за да съедините частите на този меч, убеден, че ще се справите. Понеже не успяхте, не вярвам дълго време да се появи някой рицар, който да го стори.

— Тук ще ви кажа — отвърнал монсеньор Говен — какво да направите. Що се отнася до нас, ние сме тръгнали да търсим най-добрия рицар на света, за когото не знаем дали е жив или мъртъв. Затова искрено бих ви посъветвал да се присъедините към нас, докато го открием, ако това е възможно. Сигурен съм, че той ще доведе това приключение до неговия край, тъй като за него е нужен човешки подвиг.

— Кой е — попитал Елизер — този толкова храбър рицар?

— Това е Ланселот от Езерото — отговорил монсеньор Говен.

— Бога ми, не бих могъл да участвам във вашето търсене, тъй като не ми е позволено, и ще се върна там, откъдето идвам. Но щом го откриете някъде, можете спокойно да му предадете следното послание, че ако желае да види този меч, нека отиде при Богатия Крал Рибар и именно там ще го намери.

След тези думи той ги благословил и се отдалечил с младата девойка и оръженосеца. Монсеньор Говен пък се разделил с другарите си и всеки един от тях поел по пътя си. Но тук разказът спира да говори за другите и се съсредоточава върху Агловал.

136. Приключенията на Агловал. Престоят му при Грифон от Мопас. Освобождаването на Ке. Включването му в търсенето на Ланселот

Тук разказът твърди, че след като Агловал напуснал другарите си, яздил целия ден, без да попадне на приключение, което да заслужава да бъде споменато в книга. В крайна сметка стигнал до дома на един свят мъж, отшелник, който направил всичко възможно да му осигури удобства за през нощта. На следващия ден станал рано и прекосил на длъж и на шир цяла една гора, така че на петия ден стигнал до тясна пътечка. Било малко преди вечернята, когато срещнал препускащ рицар на едър кон в пълно бойно снаряжение. Щитът му бил надупчен навсякъде, ризницата му — напълно разпокъсана, шлемът му — много похабен и очукан, а кръвта му се стичала от главата и ръцете, така че ризницата му била цялата червена. Щом забелязал Агловал, той се спуснал към него възможно най-бързо:

— Ах, благородни рицарю — извикал му той, — имайте милост към мен! Не позволявайте да ме убият пред очите ви!

— Сеньор — рекъл Агловал, — в момента не виждам никой, който да желае да ви стори зло!

— Сеньор, скоро ще го видите. По петите ме гони рицар, който иска да ме убие без причина. Вече успя сериозно да ме рани, както можете да го установите.

— Добре, не се безпокойте — отвърнал Агловал, — нека се приближи. Давам ви честната си дума, че най-напред ще си има работа с мен.

След тези думи те се обърнали и забелязали рицар, препускащ стремглаво.

Рицарят веднага предупредил Агловал:

— Ето го, сеньор!

Агловал се спуснал към него с пълна скорост. При вида на нападателя си, новодошлият обърнал към него своя кон и те взаимно си нанесли удари, на които щитовете им не устояли. При сблъсъка рицарят счупил копието си. Що се отнася до Агловал, той го ударил толкова жестоко, че го хвърлил на земята заедно с коня му. Ала рицарят бил много храбър и се надигнал бързо. Извадил меча от ножницата си и като покрил главата си с щита, показал добре, че е решен да се отбранява. Агловал се спуснал срещу него, както бил на коня си. Блъснал го толкова безмилостно с гърдите на коня си, че го хвърлил отново на земята. Сетне също слязъл от седлото, защото не искал да продължава нападението си на кон, докато другият е на крака. Вързал коня си за едно дърво, извадил меча си и се нахвърлил срещу него. Но намерил последния в такова състояние, че той нямал сили да се изправи. Тогава изтръгнал шлема му и след като му надигнал отдушника, заявил, че ще му отсече главата, ако не признае поражението си. Другият отворил очи, въпреки че бил в много лошо състояние. При вида на меча, с който съперникът му искал да го обезглави, изпитал страх от смъртта и поискал милост: