Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 164

129. Десетте рицари спират при Черния кръст. Произходът на това име. Покръстването на сарацинския народ в Камелот от Йосиф Ариматейски

Това била клетвата, която полагал всеки рицар, щом напускал двора, за да предприеме някое търсене или друг важен поход. Когато всички се заклели, както вече разбрахте, потеглили. Изтекли повече от три години преди тяхното завръщане и това станало причина за много сълзи и страдания. На сбогуване кралицата отишла при монсеньор Говен и му заявила в присъствието на всичките му другари:

— Монсеньор Говен, вие тръгвате да търсите Ланселот, без да знаете дали е жив или мъртъв. Отговорността за това търсене пада основно на вас. Затова направете така, че при завръщането си да сте запазили честта си и да ни донесете сигурни новини.

— Разбира се, госпожо — отвърнал монсеньор Говен, — обещавам ви да не спирам, докато не узная истината. Ако е мъртъв, както вие твърдите, ще преследвам неговия убиец, докато го открия, и ще вложа всичките си усилия да отмъстя за смъртта му. В противен случай никога няма да се върна в двор, ръководен от монсеньор крал Артур.

С тези думи монсеньор Говен се разделил с кралицата и със своя вуйчо и се отправил на път с другарите си. Яздили само направо към гората на Камелот. Щом стигнали до нея, се спрели да си починат до един кръст, наречен Черния кръст. Държа да ви изложа причината за това наименование, защото ако пропусна да ви разкажа, ще се разминете с една поучителна история, която си струва да слушате внимателно.

Истината е, че когато Йосиф Ариматейски, благородният рицар, който обичал толкова Иисус Христос, дошъл във Великобритания с християнския народ, който водел от чуждите земи, се запътил направо към Камелот. Градът бил управляван от крал Агрест, най-вероломния крал, който живеел тогава. Щом пристигнал, Йосиф започнал да проповядва името на Всевишния. По това време във Великобритания живеели само сарацини. Случило се така, че в същия ден, когато била проповедта на Йосиф, хиляди сарацини се покръстили в християнската вяра по волята на нашия Господ и се отказали от измамния закон, който дотогава били следвали. Когато видял, че народът му се покръства така поголовно, крал Агрест се ядосал много, защото бил най-безчестният и жесток човек на земята. Осъзнал, че ако се опита да ги откаже, няма да успее, защото другите вече били привлекли повече последователи, отколкото той можел да има. Хрумнала му идеята да се престори, че се покръства. Казал си, че, когато Йосиф си тръгне, ще му бъде лесно да върне народа си към първоначалния им закон. Изпълнил плана си. Покръстил се в християнската вяра за голямо нещастие на душата си, защото постъпвал единствено, воден от измамата. Народът бил изпълнен с радост. Всички били убедени, че техният господар ще стане добър християнин и ще се държи като такъв, ала това далеч не се случило. Напротив, той се преструвал на християнин, а подслонявал в сърцето си дявола, който не му позволил никога да извърши и най-малкото добро дело. Народът му не подозирал, че той се опитва да ги заблуди. На часа всички жители на тази страна се покръстили — и богатите, и бедните. След като пребивавал осем дни в града, Йосиф си тръгнал като оставил там дванадесет от своите приближени. Те не спрели проповедите си, за да припомнят на хората от града Божието слово. Йосиф знаел колко несигурност има по света и се страхувал, че Неприятелят може да вложи всичките си сили, за да ги заблуди и принуди да се върнат към предишната си нищета. Ето защо оставил най-обучените свои хора.