Читать «Основите на днешната цивилизация» онлайн - страница 2

Основите на днешната цивилизация са три: тоест старогръцкото и римското образование, християнството и третьо, особения характер на народите, които при падението на Римската империя възобновиха изтощената кръв на человечеството.

Старогръцкия свят много спомогна за развитието на всеобщата цивилизация. В него се чу най-напред името гражданин, тоест человек свободен, член на едно устроено общество, имеюш право да участвува в управлението му. В него ся развиха почти съвършено всичките науки до най-високий степен: освен естествените, в него ся усъвършенствуваха и прекрасните художества. В него ся обработи най-напред и художествен язик, силно и необходимо орудне за напредваннето на цивилизацията.

А римлянете, конто във филологията си си зеха почти всичко от старите гърци, отличиха ся повече от тях в развитието на правото. Техните строги законоведци правят и до днес услуги на человечеството. Те тъй добре усъвършенствуваха тази наука въз всичките й почти части, щото по римското право, с малки изключения, ся управлява и днес еще цяла Европа. Освен в правото римлянете ся отличиха и в политическото управление, тъй що много от техните политически устави ся намират и до днес в действие под друг вид и под друго име.

А християнството опитоми варварите и от начало до конец на средния век то биде самият благодетел и утешител на страждущото человечество, то е било като слънце невидимо, което е огрявало тогавашното общество. Освен туй християнството провъзгласи тържествено равенството между человеците и то първо донесе в светът мисълта за едно всеобще братство, към което от ден на ден все повече ся стреми человечеството. На божествената Христова вяра дължат тоже днешните просветени народи своето преобразование. В християнството ся роди чувството на самоотвержението, изворът на всяко общополезно дело.

Колкото ся касае до народите, които ся населиха в Европа после падението на Римската империя, а особено германските племена, тям най-вече е длъжна съвременната цивилизация, съществените начала и по-първите примери на политическата свобода. Тям е длъжен тоже вечна признателност и красния пол, защото германските племена първи отдадоха приличното уважение към жената и те способствуваха най-вече да улучшат нейното обществено състояние. Туй приключение е от най-важните във всеобщата история и можем каза, че то отваря нова епоха в нея. Оттогаз ся развиха нови добродетели и тогаз жената зе да участвува, косвено или некосвено, във вървежът на цивилизацията, в усовършенствуванието на человечеството.

Тези са трите основи, трите стълпове, върху които ся въздига съвременната цивилизация, която, като продължава старата, развива ся повече и разпространява пределите си. Колкото за науките и няколко части от художеството, може старите гърци да останат или завсегда учители на человеческия род, или поне славни съперници на съвременните учени и художници. Но, от друга страна, съвременната цивилизация надминува древната по много части. Тъй например древния свят никакво притязение не може да има връх това, що ся отнася до днешното развитие на естествените науки, до промишлеността, до общественото и политическото състояние на просветените днес народи. Още едно нещо, което дава връх на днешната цивилизация над старата, то е отсъствието на робството. Робството е било узаконено в старогръцкия и римския свят. Днес най-тежките работи ги вършат машини, а във време оно живи машини са били клетите роби; гражданете, или свободните человеци, за унизение са считали всяко друго дело освен науката, художеството, политиката и боят.