Читать «Оръжейните майстори» онлайн - страница 21

Хедрок се поколеба, но без да отмества поглед от святкащите очи на съветника.

— Колко подозрително според вас, нали, господин Кадрон? — произнесе той накрая с твърд глас. — Но вие сте прав. Живеехме под наем. Работата на баща ми налагаше да се местим през няколко месеца. Съмнявам се, че вече ще намерите някой, който да си спомня за тях или за мен. Бих казал, че живеехме в сянка.

Това беше ловък психологически ход — да произнесе обвинението сам, — но Хедрок мрачно се поусмихна като чу надигащата се вълна от реплики. И в следващия миг осъзна, че Кадрон пак говори.

— … разбираме, господин Хедрок, че това не са улики, но ние не ги и представяме като такива. Знаете, че при Оръжейните магазини няма съдебни процеси в истинския смисъл на думата. При тях има преценки. И единственият валиден критерий винаги е бил един и същ: не доказателство във вина, а съмнение в невинност. Ако не бяхте се изкачили на толкова висок пост в йерархията, наказанието щеше да е много просто: щяхте да бъдете въведен принудително в състояние на амнезия с последващо освобождаване от служба. Но вие знаете прекалено много за нас, затова наказанието трябва да бъде още по-сурово. Разбирате, че в нашето положение просто нямаме друг избор. За наше щастие ние разполагаме с нещо повече от подозрения. Може би ще пожелаете да добавите нещо към онова, което вече казахте?

— Нямам какво да добавя — късо отвърна Хедрок.

Стоеше абсолютно неподвижен, оставил съзнанието си да обхване всички аспекти на положението. Подобно „вслушване“ беше почти инстинктивно, но зад това стоеше синтезът на житейския му опит, направил възможен мигновения анализ на най-малката подробност от заобикалящата го среда. Трябваше да си възвърне по някакъв начин инициативата. Обходи с поглед пода, стените, тайното отделение отдясно… и изпита горчивина. С помощта на подмолни ходове бе успял да организира корпорация „Метеорит“, да се настани в офисите на последния етаж на хотел „Роял Ганиел“, защото тогава бе решил, че най-безопасното място за тяхното Главно управление в Имперския град може да бъде само в негова сграда и никъде другаде. Мислейки за собствената си безопасност обаче, той бе демонтирал от тази част на сградата всички активиращи пръстени и резонансни устройства, от които в момента имаше отчаяна нужда. Ако не бе проявил тази „предвидливост“, сега зад онзи панел щеше да има пръстен.

Питър Кадрон най-сетне бе започнал с обвинението. Първоначално Хедрок не можеше да се съсредоточи върху думите му. Те някак се изплъзваха на слуха му. А може би той самият беше неспокоен и загрижен за ставащото. Но периферията на съзнанието му долавяше отделни фрази. Кадрон разказваше за изпращането на спасителния отряд, за поставената пред екип от психолози задача да определят максимално точно момента на неговото завръщане, изхождайки от думите му, че кризисната ситуация ще бъде предизвикана от самата императрица по време на обяда. При вземането на решение психолозите бяха прегледали бързо, но внимателно психокартата му. И точно това бе извадило наяве един поразителен факт.