Читать «Операция „Бялата звезда“» онлайн - страница 382

Елис Нън се замисли, после кимна с глава:

— Винаги си била умно момиче…

— Това го дължа на теб, татко — отвърна Тори.

Той протегна ръце и я стисна в прегръдката си.

— Добро пожаловать, папа — прошепна Тори. (Добре дошъл у дома…)

Грегъри Нън спеше върху гърба на Арбат. Ирина лежеше във водата край тях. Най-лошото вече беше зад гърба им. Валери и московските бойни групи на „Бялата звезда“ успяха да неутрализират заговорниците.

Един от хората на Валери загина, разстрелян от някакъв полковник от КГБ в Лефортово. Друг беше ранен при ареста на армейски генерал. Но заплахата за употреба на ТЯМУ свърши своята работа и ситуацията беше овладяна. В момента Валери се намираше при министър-председателя и двамата работеха върху взаимно приемлив компромис.

Ирина гледаше как светлинните отблясъци играят по лицето на Героя. Много й се искаше да се сгуши в него, но разбираше колко е изтощен и не искаше да го буди. Вероятно мислите й докоснаха съзнанието му, очите му се отвориха. Ирина изпита усещането, че слънцето изгрява.

— И ти ли спа? — попита той.

— Малко… През останалото време те гледах… — усещаше присъствието му направо със сърцето си, душата й болезнено се сви. — Липсва ли ти сестра ти?

— Да — кимна той. — Но повече ми липсват други неща…

— Разбирам — кимна Ирина.

— Знам, че разбираш.

— Дали ще ме пуснат да дойда с теб? — попита тя.

— Как ще ми откажат?

— Но аз нямам необходимата подготовка…

— Ще я получиш от мен — отвърна той, на лицето му изплува усмивка. — Дано не страдаш от клаустрофобия!

— От къде си толкова сигурен, че ще отделят време и средства отново да те изпратят там? — остана сериозна Ирина.

Грегъри Нън сви рамене.

— Такава е човешката природа. Няма начин да се промени. В момента, в който асимилират информацията ми и получат представа за това, на което се натъкнах сред звездите, те просто няма да имат друг избор… Човешкото любопитство няма граници. Историята отдавна е доказала това…

Арбат се размърда до него, едно черно като въглен око се отвори и изпитателно ги огледа. От устата й излетя кратък писък, Героя отвърна. Делфинът доволно се претърколи.

— Какво ще открием там, горе? — попита Ирина.

— Наистина ли искаш предварително да знаеш това?

— Да.

Над водата се възцари тишина. Ирина вече умееше да прави разлика между различните видове тишина, на които често се наслаждаваха. Сегашната й се стори тежка и многозначителна, като златно кюлче върху прецизна везна… От лицето на Грег струеше светлина, сякаш слънцето се издигаше над пустинята… Ясна, лъчиста светлина, от която нищо не можеше да се скрие. Обичта към този човек потрепна като жива в душата й. После изпита усещането, че над тях се спуска ефирният облак на тайнственото му откритие — там, в безбрежния Космос… Обзе я радостно опиянение, сърцето й запя в унисон с неговото… Знаеше какво ще чуе още преди той да беше отворил уста…

— Ще открием времето — промълви Грег и на лицето му отново изплува загадъчната усмивка. — Океан от време, достатъчно голям за търпението на ангелите…

1

Тропическо дърво от рода на палмите, срещащо се предимно в Южна Америка. — Б.пр.