Читать «Операция „Бялата звезда“» онлайн - страница 2

„Портеньос“ не само оцеляват сред бурното и често кърваво развитие на събитията от съвременната история, част от тях дори забогатяват. Това до голяма степен се дължи на поверието, че аржентинското сърце винаги е намирало утеха в мита и фантазията, особено в тежки времена…

Но митовете често се оказват илюзия, зад блестящата им обвивка няма нищо… „Портеньос“ добре знаят това и имат сили да го преодолеят…

Тори беше наясно с тези настроения, може би защото отлично познаваше „портеньос“, по-добре дори от тях самите… Именно по тази причина се чувстваше удобно в този град, разхождаше се по широките му булеварди, приличаше се на слънце по километричните му плажове, заобиколена от бронзови тела, вдъхваше с пълни гърди примирението и чувството за провал, което се излъчваше от тези стилни и горди хора.

Харесваше ги, защото и те като нея криеха болката дълбоко в душите си; харесваше ги дори и затова, че понякога отчаянието им проличаваше през дебелите пластове на разкоша, с който се заобикаляха.

Вдигна ръка и си поръча още един горещ шоколад, най-гъстия и най-ароматичния на света… Предварително знаеше, че ще й го поднесат на сребърен поднос, заедно с чинийка дребни сладкиши… Те бяха изключително вкусни, в различни цветове — блестящи като погледите на „шантас“ от съседните маси, които обичаха да показват любовниците си из централните кафенета на града, преди да скочат в леглото с тях.

Лек ветрец разклати дългите клони на якарандата над главата на Тори, ситни водни капчици от това вечно жадно дърво поръсиха раменете й. В ноздрите й нахлу особеният, сладникаво-горчив аромат на града.

Интересът й към „шантас“ — свободните и обикновено богати дилъри на Буенос Айрес, беше неподправено дълбок… На един-двама от тях дори беше позволила да я прелъстят, но в крайна сметка им идваше твърде много. Особено ги дразнеше любопитството, с което ги наблюдаваше дори в най-интимните мигове на сексуалния контакт.

— Но какво правиш?! — възмущаваха се те. — Сега не е време за наблюдения, а за пълно отпускане!

Нямаше как да им обясни, че прави секс с тях само с една цел: да проникне през луксозните им черупки, да опипа срама и притеснението им, да ги сравни със своите… Нямаше как да сподели, че най-сладкото нещо на света е именно любопитството, което ги притеснява; че ароматът му е несравним — като този на горещия шоколад, който сервираха в „Кафе ла Биела“…