Читать «Опасен подарък за рождения ден» онлайн

Мариана Тинчева-Еклесия

Опасен подарък за рождения ден

„Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.“

(Откров. 22:11-12)

Антония отвори входната врата и кучето Майк, което я чакаше по това време, излая от радост. От кухнята идваше мирис на приготвена скара, а телевизорът в хола гърмеше. Щом чуха Майк, Яничка и Тома спряха музиката. От кухнята, препасан с домашната престилка на мама и с букет рози в ръката, излезе Андрей. По същото време от хола долетя песента „Честит рожден ден на теб…“, а когато двамата млади отвориха широко вратата, добавиха към песента „мамо“ и поканиха Антония към масата, приготвена за тържество.

— Какво са направили, мъничките ми добри дечица? — тя дори не успя да се съблече и да остави чантата си: — Аз също исках да ви изненадам с някакви вкусотии, реших, че сте забравили за този мой ден, а вие сте приготвили масата и ме чакате!

Яничка поднесе малко букетче с три фрезии и прегърна майка си:

— Ние с Андрей не се научихме да сме добри кулинари като теб, но Тома помогна да приготвим пържолите и гарнитурата; тортата купихме от „Неделя“; личният ти подарък е доста скромен — ютия, с която да гладим, защото вчера старата изгоря. Нали знаеш, че нямаме възможност за по-скъпи подаръци.

— И до кога да повтарям, че вие тримата сте моя скъп подарък? Колко пари сте дали за мен! — тя седна в канапето, покрито сега с любимия й китеник, плетен някога от нейната майка в гр. Елена. Очите й спряха на двете цифри-свещички 51, забодени в тортата. Тома забеляза погледа й:

— Не са толкова много годините ти. Бих казал, че си на 40. Ти си по-жизнена от нас с Яни. — той прегърна жена си и целуна косите й. — Хубаво е, че сме си скъпи всички тук. Когато имаме празник, къщата става голяма и ние не искаме да мислим за друго жилище…

Преди три години съпругът на Антония почина внезапно и от тогава цялата грижа за двете им деца студенти Яничка и Андрей, паднаха върху нея. Тогава Андрей беше на 19 години, току-що завършил гимназия и записал английска филология, а Яничка — на 21. Тя дружеше с Тома, ходеха заедно на екскурзии, помагаха си със записки на лекции. Той беше толкова скромно, услужливо момче, че му казваха Тома Верни. Беше роден на село. Майка му починала, когато бил десетгодишен и от тогава се научил да върши всичко в домакинството, за да помага на баща си в отглеждането на по-малката му сестричка. Като завършил гимназия с отличен успех, приели го за студент в Икономическия институт. На квартира, с малко пари, той се беше захванал да мие коли в автомивка с денонощен график. Откакто започна да идва на гости в апартамента при мама Тони и Яни, почувства, че не иска да си отива в квартирата — тук беше открил онова, което е загубил твърде рано: обичта на жената. Преди две години с Яни се ожениха. Антония им предложи да живеят в хола на апартамента, Андрей си остана в неговата детска стая, а за мама Тони, която работеше едновременно две професии, остана на леглото в трапезарията. И това й стигаше. Преподаваше литература в гимназиално училище, а след работа отиваше да мие входове на жилищни блокове, за да помогне в издръжката на децата. Въпреки всичко едва смогваха: беше краят на януари 2003 г. — време на непрестанно покачване на цените и много работа срещу минимална заплата. През зимата наставаше капитална грешка, от която много семейства изпадаха в шок: парите им стигаха или само за храна или само за отопление… Яни и Томчо искаха да имат свое дете, но как ще се грижат за него, къде да живее и то?…