Читать «Ония, дето черпят» онлайн

Михаил Колцов

Ония, дето черпят

Познавам отблизо един наистина щастлив от антиалкохолно гледище човек.

Тоя човек не кипи от гняв срещу пияниците. Не смята пиещите хора за изчадия на ада. Не става демонстративно от масата, като види на нея бутилка вино или водка. Не заглушава с негодуващо ръмжене вдигнатите в негово присъствие тостове. И самият той може би няма нищо против да пийне чашка в компания. Но…

Но той не пие.

Да не мислите, че заради лекарите?

Не, лекарите не са забранявали на моя човек да употребява алкохол. По простата причина, че той не ходи по лекари. Моят човек е напълно здрав.

Моят човек просто не може да пие. Не му понася.

Някакво особено устройство на вкусовите центрове. Някаква механична съпротива на организма. Идиосинкразия — така наричат лекарите това явление.

От една капка алкохол започва да му се повдига — дори само на езика си да усети. Не да изпие чашка водка, шоколаден бонбон с ром да си сложи в устата — пак му е неприятно. Вкусът на спирт убива удоволствието му дори от леките гроздови вина, които изглеждат толкова приятни и безобидни на вид.

Човекът сяда на маса с приятели. Оживен е, има добър апетит. Предлагат му чаша — отказва. Пак му предлагат — пак отказва.

Пият без него. Развеселяват се. Човекът се развеселява заедно с компанията, макар и да не е пил. Само едно се чуди: как могат да го пият всичко това? Не им ли е противно? Че то е все едно да пиеш рициново масло!

Цели бутилки рициново масло, нашарени с етикети. Цели канички рициново масло. Цяла купа рициново масло, в което плуват късчета лед и портокалови резенчета. Рициново масло с лед и плодове — казват му боле. Хем са толкова вкусни портокаловите резенчета; но от рициновото масло просто ти се повдига. В краен случай човекът изважда от купата резенче, оставя го да изсъхне и тогава го изяжда.

Човек, на когото не му понася да пие, наистина може да се смята за щастлив. Но това си има и своите тъмни страни. Главно — пререканията, с околните.

— Пийнете малко де, стига сте се превземали!

— Уверявам ви, че не мога да пия. С удоволствие бих пийнал, честна дума. Но не мога.

— Докторите ли? Я ги зарежете вашите доктори! Ето и той е доктор, той ще ви разреши. Гледайте го него как лочи.

Докторът кима с пълна уста и одобрително върти очи. Отпреде му са наредени чаши от всички асортименти.

Човекът физически не може да понася алкохола, но за да го оставят на мира, е принуден понякога да вдигне чашата, да я докосне с устни и без да вкуси, да я постави обратно.

Но какво да прави в такива случаи онзи, който не изпитва вродено отвращение към алкохола? Онзи, който само по принцип е против алкохола, но органически го възприема, че дори го тегли да пийне.

Този човек е, разбира се, беззащитен. Отивайки на гости с най-трезви намерения, той се поддава на увещанията и пие. И повтаря. И се напива. И често става пияница, който на свой ред увещава другите да пият.

Мнозина пият сами. Но все пак самотното пиянство е рядкост в сравнение с основния вид пиене — пиенето в компания.

Пиянският колективизъм, взаимната алкохолна агитация — това е най-отвратителното и опасното в пиенето! И на най-интересната сказка е трудно да докараш дори хора, които са близки. Но за пийване се събират и най-далечните. Класово чуждите. Хора, говорещи различни езици. И се агитират взаимно — със знаци, с жестове, с възклицания!