Читать «Октавиан Август» онлайн

Октавиан Август

Александер Кравчук

Александер Кравчук

Октавиан Август

Част първа

Марс Ултор — Бог на войната и

отмъщението

Рим, XV-XVII март, XLIV година1

XV март

Вече падаше здрач, а ръката на Марк Брут още кървеше. Ранил го

бе преди няколко часа Гай Касий, когато в суматохата и сляпата

възбуда и двамата пронизваха с кинжалите си Цезар.

Сега, заедно с другите убийци на диктатора, водачите на заговора

трескаво се съвещаваха в Капитолия. Тук бяха вън от всякаква опасност, понеже хълмът се охраняваше от верните гладиатори на техния

съмишленик Децим Брут.

Огромният град, разстлал се долу, в ниското, и по съседните

хълмове, тръпнеше в смъртна тревога. Само глух тропот от

барикадиране на порти, нечии забързани крачки или внезапен вик на

ужас нарушаваше тишината на безлюдните улици. Изглежда тук-таме

бяха почнали убийства и грабежи. Гражданите се укрепяваха по

покривите на домовете си, за да бранят оттам живота и имуществото си.

Градът беше пълен с бедняци от цяла Италия и с освободени от служба

войници. Тълпи бездомници от месеци вече се бяха настанили по

площадите и дори в храмовете в очакване да заминат за основаните от

Цезар колонни. С неговата смърт те губеха всичко и бяха готови на

всичко.

Никой не знаеше какво ще донесе настъпващата нощ. Нямаше

правителство, органите на реда и сигурността бездействуваха. Властта

принадлежеше на улицата.

Още преди смъртно раненият Цезар да рухне на пода в

заседателната зала на сената, мнозинството от сановниците, които не

бяха участвали в заговора, се струпаха пред вратите в панически бяг, тъпчейки се един друг. Когато Марк Брут поиска да ги призове към

сплотеност и единодействие, огромната зала вече беше почти

опразнена.

В момента на покушението Марк Антоний разговаряше в

преддверието на залата. Този мъж с атлетическо телосложение лесно би

се справил с няколко противници наведнъж. Но физическата сила рядко

върви ръка за ръка с истинската храброст. Той веднага захвърли

консулските си отличителни знаци, смъкна дрипите от гърба на някакъв

бедняк и така предрешен, скришом се добра до къщи. Беше сигурен, че

заговорниците ще го убият като приятел и съратник на диктатора. След

смъртта на Цезар, като съконсул за годината2, той по закон ставаше

държавен глава. Но скован от страх, сега седеше в домашната си

крепост.

Вторият по ранг — началникът на конницата на диктатора Марк

Емилий Лепид, застана начело на легиона, разквартируван на острова в

Тибър, но само за да го заведе на Марсово поле и там да изчака

развитието на събитията.

Така от сцената слязоха и сенаторите, и цезарианците. Но убийците

на Цезар също бяха неподготвени и безпомощни. Те нямаха никакъв

план за действие. В доктринерското си заслепение вярваха, че е

достатъчно да погубят тиранина, за да се възстанови в републиката, без

по-нататъшни старания и усилия от тяхна страна, предишното