Читать «Окото на Ева» онлайн - страница 9

— Как е госпожа Айнарсон? — попита Сейер.

Той винаги се интересуваше от засегнатите. Знаеше, че тя има малко момче.

Карлсен поклати глава.

— Изглеждаше малко объркана. Попита дали в крайна сметка ще й изплатят застраховката, а после избухна в пристъп на отчаяние, защото е помислила първо за парите.

— Защо не е получила нищо досега?

— Защото досега нямаше труп.

— Ще се свържа с компетентните лица — ангажира се Сейер. — От какво са преживявали последната половин година?

— От социални помощи.

Сейер поклати глава и запрелиства доклада. Сут мушна в устата си зелено гумено човече, от което само краката останаха да стърчат навън.

— Автомобилът — продължи Сейер — е открит на бунището. Ровихме се в боклука дни наред. В действителност той е убит на друго място, вероятно на брега на реката. После убиецът се е качил в колата и я е закарал до бунището. Наистина е съвсем невероятно Айнарсон да е преседял в реката половин година и тялото да не е изплувало по-рано. Извършителят доста дълго е живял с надеждата то никога да не се появи. Но сега попадна в капана. Предполагам, че разкритието ще си го бива.

— Дали не се е заклещил някъде?

— Не знам. И това също е странно, защото на дъното има само пясък, а и неотдавна го почистваха. Има вероятност да е бил притиснат до речната стена и да не е могъл да се движи по течението. Между другото, изглеждаше сравнително добре, както и предполагахме, че ще изглежда.

— Автомобилът беше измит, а отвътре изчистен с прахосмукачка, таблото — излъскано — добави Карлсен. — Навсякъде восък и почистващи препарати. Излязъл е от вкъщи, за да я продаде.

— Дори и съпругата му не знаеше на кого е щял да я продаде — припомни Сейер.

— Тя не знаеше абсолютно нищо, но при тях това се оказа нещо нормално.

— Някой, който да е звънял и да го е търсил?

— Заявил доста ненадейно, че е намерил купувач. Сторило й се е странно. Живял е много пестеливо, за да купи тази кола, после я е поправял с месеци, гледал я е като домашен любимец.

— Не е изключено изведнъж да са му потрябвали пари — предположи Сейер и стана. Започна да се разхожда из стаята. — Трябва да открием този купувач. Интересно е какво се е случило между тях. Според жена му в портфейла е имал сто крони. Ще се наложи да претърсим колата отново. В нея е седял човек и е шофирал няколко километра. Този човек е убиец. Би трябвало да е оставил следи.

— Колата е продадена — вметна Карлсен.

— За това не помислих.

— Девет часа̀ вечерта е доста късен час за оглед на кола — намеси се Скаре, къдрав южняк с открито лице. — По това време през октомври е ужасно тъмно. Ако купувам кола, ще я огледам на дневна светлина. Дали не е нагласено? Един вид капан.