Читать «Окото на Ева» онлайн - страница 13

— Останало е малко кафе — несигурно го покани тя.

Той прие. Щеше да е добре да държи нещо, дори да е дръжката на чаша. Момченцето изтича след майка си към кухнята, но се спря до вратата и го погледна скришом. Беше слабо дете, с леко луничав нос и много дълъг бретон, който постоянно падаше над лицето. След някоя и друга година щеше да заприлича на мъжа от сватбената снимка.

— Забравих как се казваш — заговори го Сейер предразполагащо.

За момент момченцето не искаше да каже името си, завъртя обутото си в гуменка краче върху линолеума и се усмихна срамежливо.

— Ян Хенри.

Сейер кимна:

— Ян Хенри, вярно. Мога ли да те попитам нещо, Ян Хенри? Събираш ли значки?

— Имам двадесет и четири. Закачени са на шапката ми.

— Донеси я да я видя — Сейер се усмихна — и ще ти дам още една. Със сигурност нямаш такава.

Малчуганът зави зад ъгъла и тръгна към детската стая. Върна се с шапката на главата. Беше му голяма. Свали я с голяма тържественост.

— Много гадно боде отвътре — обясни детето, — и затова не мога да я нося.

— Виж! Полицейска значка. Даде ми я госпожа Бренинген в участъка. Много е хубава, нали?

Момчето кимна утвърдително. Започна да търси почетно място върху шапката за малката жълта игла, отстрани без колебание значка с Кристин и Хокон и закачи новата точно в средата. Майката влезе и се насили да се усмихне.

— Отиди в стаята си, трябва да си поговоря с този човек.

Малкият си сложи шапката и изчезна.

Сейер отпи от кафето и загледа госпожа Айнарсон; тя пусна две бучки захар в чашата си, от ниско, за да не пръска. Беше си свалила халката. Пътят на косата й беше тъмен, а обилният грим около очите й придаваше сърдито изражение. Всъщност беше сладка, малка и спретната. Вероятно не го знаеше. Вероятно като повечето жени беше недоволна от външния си вид. За разлика от Елиза, помисли си той.

— Все още търсим купувача, госпожо Айнарсон. Точно както и преди. По неизвестна причина той е решил да продаде колата, макар никога да не го е обсъждал с вас. Излязъл е, за да я покаже на някого и не се е върнал. Може някой да е проявил интерес към колата, да го е спрял на улицата или нещо подобно. Може някой да е търсил точно такава кола и затова да се е свързал с него. Или някой е търсил него, именно него, а не колата, но я е използвал като претекст. Подмамил го е да я продаде, вероятно с пари в брой като уловка. Знаете ли дали е бил притиснат от липса на пари?