Читать «Обръщение към читателя» онлайн

Дмитрий Биленкин

Обръщение към читателя

Ще започна отдалеч.

Помня добре началото на военната зима през 1941–1942 година. Многомилионният поток на евакуацията, в който като жалка струйка би се разтворило всяко от великите преселения на народите в древността, подхвана и мен, осемгодишния, и аз се озовах в един далечен сибирски град, където нямаше нито затъмнения, нито бомбардировки. От всичко преживяно паметта пази и такъв спомен: зад прозореца мрак и виелица, тревожните съобщения от фронта смразяват душата. Изпитвам страшен глад, но го забравям, защото в трептящата светлина на кандилото (електричеството бе нужно за заводите и в жилищата често го спираха), в тази мътна и несигурна светлина на саморъчно направеното газениче пред мен лежи книга. Жул Верн, Уелс, някой друг? Няма значение! Защото вече не съм в тъмната стая, аз съм там, пресичам Космоса с героите — астронавти, приближавам се към сребристата Луна. А може би и към други планети? С неземен блясък искрят чуждите планини и кратери, където още не е стъпвал човешки крак. Какво има там? Какви неизвестности ме очакват?

Ако тогава някой ми бе пошепнал, че всичко това е вече близко до действителността, че в зряла възраст самият аз ще се срещна с космонавти пред телевизионната камера — нямаше да повярвам.

А тогава вече всичко се е подготвяло…

И не без участието на фантастиката, както се разбра по-късно — това твърдо и определено заявиха пред целия свят самите космонавти.

Да, защото всяко постижение се осъществява по „формулата на Циолковски“. Отначало са мечтите и фантазията. После — теорията и изчисленията. И едва след тях идва делото! В духовния Космос, както и в реалния, трябва да се задействуват всички степени. Фантастиката тук играе ролята на импулс, на катализатор, на запалителна искра.

И тази нейна роля ще расте, убеден съм. Светът се изменя толкова стремително, че ние все по-бързо преминаваме от едно състояние на живота, което преди ни се е струвало фантастично, към друго, още по-фантастично. На срещи с читатели често ме питат: „Как си представяте XXI век?“ Аз отговарям: „Пътят на развитието е вероятен, но със сигурност знам едно — в какъвто и вариант да се появи XXI век, на нас, днешните хора, той ще ни се стори фантастичен. Който е по-млад, нека провери!“

Възниква проблемът за духовното, което винаги изпреварва практическото овладяване на неизвестните пространства, проблемът да се подготвим за фантастичната реалност на бъдещето.

Не винаги фантастиката буди мечти. Понякога тя предупреждава. Нашата съвременност мъчно може да се нарече идилична, а писателят пише за онова, което го вълнува, за което не може да не пише. Изобразяването на отрицателното, художествената проекция, на негативните тенденции в бъдещето лично на мен не ми доставя радост, а вероятно и на читателите. Но какво да се прави? Космонавтът Георгий Гречко отправи благодарност пред целия народ по телевизията към фантастиката за нейната роля в овладяването на Космоса. Но макар никой да не е предявил към нас сериозни претенции, ние, фантастите, трябва да си ги предявим са ми. А именно: фантастиката не вдигна отрано екологичната тревога, ние се сепнахме едва когато тя изпълни страниците на вестниците. А ако фантастиката навреме бе запалила тревожния сигнал — може би тогава щяхме да се сепнем по-рано? Може би сега щяха да ни благодарят за нашите „мрачни“ произведения? Кой знае…