Читать «Обладаване» онлайн - страница 8

2

Човек е историята на своите вдишвания и мисли, дела, атоми и рани, любов, безразличие и нехаресване; също на своята раса и нация, почвата, отхранила него и предците му, плочниците и пясъците на познатите му места, отдавна замлъкналите сражения и битки на съвестта, на усмивките на девойките и бавната реч на стариците, на случайности и постъпателното действие на неумолим закон, на всичко това и още нещо, един-единствен пламък, който всячески се подчинява на законите, отнасящи се към самия Огън, но въпреки това се пали и гасне от един миг към следващия, без никога да може да се възпламени отново през цялата необятна шир на бъдното време.

Думи на Рандолф Хенри Аш около 1840 г., когато е пишел „Рагнарьок“ — поема в дванайсет книги, която едни възприемаха като християнизация на скандинавския мит, а други заклеймяваха като атеистична и сатанински обезверяваща. Въпросът какво представлява човекът, е имал огромно значение за Рандолф Аш, макар че той самият е можел без прекомерни притеснения да напише това стълпотворително изречение с други думи, словосъчетания и ритъм, достигайки накрая до същата задоволителна изплъзваща се метафора. Или поне така смяташе Роланд, добре школуван в постструктуралистичната деконструкция на субекта. Ако някой го беше попитал какво е Роланд Мичъл, щеше да му се наложи да даде доста по-различен отговор.

През 1986 г. беше на двайсет и девет, завършил колежа „Принц Албърт“ в Лондон (през 1978 г.) и защитил докторска степен в същия университет (през 1985 г.). Докторската му дисертация бе озаглавена „История, историци и поезия? Изследване върху представянето на исторически «доказателства» в поемите на Рандолф Хенри Аш“. Беше я написал под ръководството на Джеймс Блекадър, едно порядъчно обезсърчително изживяване. Блекадър се чувстваше обезсърчен и обичаше да обезсърчава другите. (Освен това беше учен, педантичен в професията си.) Понастоящем Роланд беше назначен на половин щат в институцията, известна като Блекадъровата „работилница «Аш»“ (а защо не ашрам? — беше попитала Вал), която се помещаваше в Британския музей, на който пък съпругата на Аш — Елън, бе предоставила след смъртта му множество ръкописи на произведенията му. Работилницата „Аш“ се финансираше с малка субсидия от Лондонския университет и с друга, значително по-голяма, отпусната от Фондация „Нюсъм“ от Албакърки — благотворителен фонд, където един от настоятелите бе Мортимър Кропър. Което би могло да се тълкува като знак, че Блекадър и Кропър работят в хармонично сътрудничество в името на Аш. Подобно заключение би било огромна заблуда. Блекадър смяташе, че Кропър крои нещо за ръкописите, които се съхраняваха в Британската библиотека, ала не бяха нейна собственост, и постепенно плъзва пипалата си, за да спечели доверието и добрата воля на собствениците чрез показни актове на щедрост и услужливост. Самият той шотландец, Блекадър вярваше, че написаното от англичани трябва да остане в Англия и да се изучава от англичани. Може да изглежда странно, че описанието на Роланд Мичъл започва с пространно отклонение върху сложните взаимоотношения между Блекадър, Кропър и Аш, но когато мислеше за себе си, Роланд най-често се виждаше именно в тази светлина. Освен ако не мислеше в светлината на Вал.