Читать «Обладаване» онлайн - страница 5

Уважаема госпожо,

След нашия необикновен разговор не мисля за нищо друго. Не ми се е падал често като поет този дар, а може би изобщо не се дава често на хората, да открия такова отзивчиво съчувствие, ум и проницателност наведнъж. Пиша със силното усещане за необходимостта да продължим нашия интере разговор и без предварителен размисъл и то заради впечатлението, че в действителност и Вие бяхте не по-малко поразена от мен от нашия доста необикновен да Ви попитам дали би било възможно да Ви посетя, може би някой ден идната седмица. Чувствам, зная с някаква сигурност, която не може да се дължи на лудост или недоразумение, че двамата трябва да говорим отново. Зная, че излизате в обществото твърде рядко, затова двойно повече благодаря на късмета си, че милият Краб успя да Ви прилъже да удостоите с присъствието си трапезата му на закуска. Само като си помисля, че сред брътвежите студентски хумор и покрай всички добре скроени анекдоти на Краб, в това число и за бюста, съумяхме да си кажем толкова много, и то значими, неща просто един на друг. Сигурно не е възможно само аз да чувствам

Ето какво гласеше второто:

Уважаема госпожо,

След нашия приятен и неочакван разговор почти не мисля за друго. Дали има начин да го възобновим по-отблизо и разполагайки с повече време? Зная, че излизате в обществото твърде рядко, и затова двойно повече благодаря на късмета си, че милият Краб успя да Ви прилъже да удостоите с присъствието си трапезата му на закуска. Колко много дължа на несекващо доброто му здраве, което му позволява на 82-годишна възраст да се чувства способен и склонен да забавлява поети, студенти, професори по математика и политически мислители тъй рано сутринта и да разказва анекдота за бюста с обичайния си жар, при това без твърде да забавя пристигането на препечените филийки с масло.

Не Ви ли се стори също тъй странно, както и на мен, че двамата тъй незабавно се разбрахме помежду си, и то така добре? Защото двамата се разбрахме необикновено добре, не съм ли прав? Или това може би е рожба на превъзбудения мозък на един донейде пооплют поет на средна възраст, открил, че неговите незачитани, неговите мистериозни, неговите лъжливо очебийни опити за смисъл, които вече е смятал за безсмислици, тъй като, изглежда, не съществуваше човек, способен да ги разбере, в края на краищата все пак са имали един зрящ и заинтригуван читател и съдник? Онова, което казахте за монолога на Александър Селкърк, здравия смисъл, който разчетохте в бълнуванията на моя Джон Бъниан, Вашето разбиране за страстта към Инес де Кастро… ужасяващо възкръснала… ала стига с моите егоистични мрънкания и с тези мои персонажи, които далеч не са, както сама тъй правилно отбелязахте, мои маски. За нищо на света не бих искал да сметнете, че не признавам превъзходството на Вашия собствен изтънчен слух и още по-изтънчен вкус. Убеден съм, че трябва на всяка цена да се заемете с онази тема за феята — ще създадете от нея нещо изключително особено и оригинално. Във връзка с това се чудя дали сте се сещали за Вико и неговата история на примитивните народи — за неговата идея, че древните богове, а по-късно и героите, са персонификация на съдбините и стремленията на хората, израснала в този образ от дълбините на всеобщото съзнание? Тук би могло да се извлече нещо от легендарната вкорененост на Вашата фея из истински замъци и същинската й аграрна реформа — една от най-чудатите страни на нейната история за съвременния ум. Ала отново избързвам; Вие със сигурност сте решили по кой собствен път най-добре да пресъздадете темата, Вие, която сте така мъдра и начетена в своето усамотение.

Не мога да не живея с чувството, макар да е може би само илюзия, причинена от опияняващото биле на разбирането, че и Вие няма как да не споделяте жаждата ми за един по-нататъшен разговор, който би могъл да бъде от взаимна полза и за двама ни, че двамата трябва да се срещнем. Не мога не мисля, че съм греша, когато вярвам, че срещата ни е била важна интересна също и за Вас, колкото и високо да цените своето отшелничество

Зная, че дойдохте единствено за да почетете милия Краб на едно малко неофициално събиране, защото е бил от помощ на Вашия бележит баща и е ценял творчеството му в момент, когато това е означавало много за него. Ала все пак сте излезли, следователно смея да се надявам, че можете да бъдете придумана да разнообразите спокойните си дни с

Сигурен съм, че разбирате