Читать «Обладаване» онлайн - страница 287

Блекадър прелисти увода. Госпожа Лийс произхождаше от йоркшърско семейство с квакерски уклон и още като малка беше „видяла“ сиви странници на квакерското събрание, където била свикнала да вижда нишки и облаци одическа светлина над главите и плещите на старейшините. На дванайсетгодишна възраст двете с майка й посетили болница за бедни и тя забелязала гъсти кълба гълъбовосива или морава светлина над болните, по които успяла точно да предскаже кой ще се излекува и кой ще умре. По време на друго събрание изпаднала в транс и произнесла слово на иврит, от който не знаела нито дума. Предизвиквала вятър в затворени стаи и видяла починалата си баба, която с усмивка и песен на уста приседнала на леглото й. Последвали почуквания, местене на маси и писмени послания, с които започнала кариерата й на медиум. Беше пожънала известен успех с обществени сказки — духовни беседи под надзора на духовните й водачи, млада индианка на име Чери (галено обръщение, защото била от племето чероки) и шотландски професор по химия — естествено, покойник, който мъчително преминал в отвъдното, докато не изхвърлил шлаката на духовния си скептицизъм и не осъзнал истинското си призвание, да носи помощ и просветление на смъртните, още затворени в тленната си обвивка.

Като приложение към спомените й бяха поместени и няколко от въпросните беседи — „Спиритизъм и материализъм“, „Физическо проявление и призрачна светлина“, „На прага“. Независимо от обявената тема всички беседи си приличаха, може би под въздействието на транса, по „онази протоплазма на човешката реч, подправена с леко космическо чувство“, която Подмор беше открил в „равния“ стил и сантименталност на друг вдъхновен вития.

Аш и подвигът в Газа я бяха разлютили до необичайно писклив гняв, незнаещ опрощение.

Случва се някой позитивист да каже: „Духовете никога не успяват да сторят нещо в мое присъствие“. Нищо чудно, нищо чудно наистина! Ала с това не бива да се хвалим. Ако наистина е вярно, то е почти позор. Фактът, че има човешки същества, способни да носят такава позитивистка стихия, толкова силен скептицизъм, че да надвие въздействието на безтелесен ум, определено не говори добре за въпросната особа. Позитивистичен ум, който прониква в кръга на сеанса, за да изследва спиритизма, е като лъч светлина в тъмната стая на фотографа и не е добре дошъл; или като да се извади семе от земята, за да се провери дали расте; или като всяко друго насилствено вмешателство в естествения ритъм на природата.

Позитивистичният ум може да запита: „Защо духовете не могат да се покажат на дневна светлина както на тъмно?“. Професор Мортън отговаря, че сме свидетели колко много природни явления зависят от градацията на светлина и мрак. Листата на растението не произвеждат „кислород“ без слънчева светлина, а неотдавна професор Дрейпър доказа, че относителната сила, с която различните лъчи разлагат въглена, преминава през спектъра в следната последователност: жълто, зелено, оранжево, червено, синьо, тъмносиньо, лилаво. Духовете неизменно заявяват, че се материализират най-добре при светлината на лъчи, които попадат в синия, тъмносиния и лилавия край на спектъра. Ако можехме да осветим някой сеанс с теменужения лъч от призма, щяхме да видим чудеса. Открила съм, че дори малко тъмносиня светлина благодарение на дебело стъкло, поставено пред лампата, дава на духовните ни приятели удивителна свобода да ни даряват с материални проявления или да приемат въздушни форми, сътворени, макар за кратко, от същността на медиума, газовете и твърдите тела в стаята. Те не могат да правят нищо, ако са изложени на безпощадна светлина, и предишните столетия са го знаели от собствен опит. Нали призраците се появяват привечер, а келтските народи наричат черен месец времето, когато посрещат вестителите на смъртта?

Позитивистичният ум често е съпроводен от нажежен и яростен одически пламък с неприятен червен или жълт цвят, очевиден за медиума и всяко друго чувствително око. От него може да струи и мраз — като студените лъчи от пръстите на северния Чичо Скреж, — който прониква в атмосферата и възпрепятства натрупването на аура, спиритичната материя. Усещам тези смразяващи присъствия като нож в дробовете още преди да пропълзят по кожата ми. Всякакво екзосмотично действие спира и няма атмосфера, от която духът да предизвика проявление.

Може би най-ужасният пример за зловредните последствия, които подобно присъствие може да окаже върху деликатното изкуство на общуването с духове, е себичното поведение на поета Рандолф Аш по време на един сеанс в дома на госпожица Оливия Джъдж, когато под покрива й се бяха събрали жени с невероятна чувствителност от групата „Целомъдрена виделина“, всеотдайно и непрестанно търсещи духовната истина. Госпожица Джъдж има великолепна къща в Туикнъм близо до реката — „Имението с тиса“, свидетел на безброй удивителни неща, безброй срещи на живите и мъртвите, безброй възвишено утешителни слова и звуци. По моравите й лудуват свръхестествени същества, обитатели на реката, и по здрач смехът им отеква под прозорците й. Гостували са й редица изтъкнати личности — лорд Литън, господин Тролоп, лорд и лейди Котъръл, госпожица Кристабел Ламот, доктор Карпентър, госпожа Де Морган, старата госпожа Насау.

В деня, за който говоря, бяхме потънали в дълбоко просветляващи разговори с нашите духовни приятели и водачи, които ни удостоиха с много чудеса. Научих от лорд Литън, ако не се лъжа, че господин Аш проявява голямо желание да присъства на някой сеанс. Когато възразих, защото често е пагубно да се нарушава кръг, който се е сработил тъй добре, ми беше казано, че господин Аш е преживял скорошна загуба и има огромна нужда от духовно утешение и успокоение. Още се колебаех, но за него се застъпиха много настоятелно, затова склоних. Господин Аш беше поставил условие никой да не знае предварително името му и целта на посещението му, за да не разваля по собствените му думи спонтанността на кръга. Приех това условие.

Няма да е преувеличение да кажа, че още с влизането на господин Аш в дневната на госпожица Джъдж ме заля ураган от скептичен студ, а в гърлото ми заседна някаква мъгла. Госпожица Джъдж попита дали съм добре, и аз отвърнах, че отнякъде усещам мраз. Господин Аш нервно се здрависа с мен и наелектризиращото му докосване разкри неочакван парадокс, защото под закоравелия лед на скептицизма му пламтяха необичайно мощна духовна чувствителност и сила. Той с шеговит тон попита: „Значи вие викате духовете от далечни далнини?“. „Не се подигравайте — отговорих аз. — Нямам властта да призовавам духове. Аз съм техен инструмент; чрез мен говорят — или мълчат, слушайки своето, не моето желание.“ „И с мен говорят — каза той — чрез изразното средство на езика.“

Огледа се нервно и не поздрави останалата част от компанията, където освен мен присъстваха седем дами и четирима господа. Както и на предишните събирания, всички от групата „Целомъдрена виделина“ бяха сред нас, а именно госпожица Джъдж, госпожица Нев, госпожица Ламот и госпожица Фъри.

Седнахме в кръг около масата, както сме свикнали, почти сред пълен мрак. Господин Аш не се настани до мен, а седна до господина от дясната ми страна и всички се хванахме за ръце, както правим винаги. Още усещах тежкия студ в дробовете и гърлото си и не спирах да кашлям; госпожица Джъдж попита да не би да се разболявам. Казах, че съм готова да опитам, ако приятелите ни пожелаят да говорят, но се боя, че няма да го сторят, защото атмосферата не е дружелюбна. След малко по краката ми пропълзя зловещ студ и цялото ми тяло се разтресе. Преди много трансове настъпва миг на замайване и световъртеж, но този път ме разтърси тръпката на приближаващата смърт и господин Ритър от дясната ми страна отбеляза, че ръцете ми са леденостудени. От този момент нататък нямам съзнателен спомен за случилото се по време на сеанса, но госпожица Джъдж си е водила бележки, които тук предавам дословно:

„Госпожа Лийс цялата се разтрепери и непознат хриплив глас извика: «Не ме насилвайте!». Попитахме дали е Чери. «Не, тя няма да дойде.» Отново попитахме с кого говорим, и с ужасяващ смях отекна отговор: «С Никотаткоооо». Госпожица Нев промълви, че сигурно незрели духове се забавляват с нас. Чуха се свиреп трясък и тропот и няколко души почувствахме, че полите ни се вдигат, а безтелесни ръце ни парват по коляното. Госпожица Фъри попита дали дъщеричката й Аделин е тук. Ужасяващият глас отново викна: «Няма дете», после добави: «Глупавата гъска падна в казана» и други нелепи изречения. През стаята със смях прелетя дебела книга, оставена на масата до госпожа Лийс.

Госпожица Нев каза, че може би в стаята има недобронамерено присъствие. Една от другите дами, която никога преди не беше проявявала способности на медиум, избухна в смях и плач и извика: «Ich bin der Geist, der stets verneint». От устата на госпожа Лийс долетя друг глас: «Не забравяйте камъните». Някой от нас извика: «Къде сте?» и в отговор всички чухме удивително отчетливо вълни и шум на бълбукаща вода. Попитах дали не ни е навестил някой особен дух, който иска да говори с един от нас. Отговор отново получихме от госпожа Лийс — да, имало такъв дух, който с голяма мъка успявал да се покаже, но би говорил, ако някой се почувства призован и последва медиума във вътрешната стаичка. Едва изрече това, и чудотворно сладък глас пропя: «Нося дарове на помирение», а над масата се появи бяла ръка, която поднесе бял венец със свежи капки роса, заобиколен с наниз сребристи светлини. Медиумът бавно се изправи, за да отиде в другата стая, и две от дамите, силно развълнувани, даже разридани, понечиха да я последват, когато господин Аш извика: «Няма да ми избягаш», сграбчи нещо във въздуха и пак се провикна: «Светлина, дайте светлина!». Медиумът падна като подкосена, а една от другите дами се отпусна на стола и когато запалихме лампите, видяхме, че е в безсъзнание. Господин Аш се беше вкопчил в китката на медиума и твърдеше, че тя е държала венеца, макар никой да не проумява как би било възможно подобно нещо, като знаем къде падна венецът и къде открихме въпросния «джентълмен» и медиума.“

Така необмислените и разрушителни действия на господин Аш предизвикаха хаос и значителна опасност. Разстроени бяха два деликатни организъма — моят и на другата дама, която при тези отчаяни обстоятелства преживя първия си транс. Поетът явно не осъзнаваше каква вреда може да причини на безплътен ум, който героично и с неистово усилие се опитва да се материализира в нова експериментална форма. Госпожица Джъдж пише, че аз самата съм лежала с позеленяло ледено лице, а от гърлото ми се откъсвали дълбоки стенания. Междувременно поетът продължавал да упорства в своето безумие: пуснал китката ми, хвърлил се към другата дама и я сграбчил за раменете въпреки настойчивите уверения на останалите жени от „Целомъдрена виделина“, че е опасно да се безпокои или да се стряска човек, изпаднал в транс. Казаха ми, че викал като обезумял: „Къде е детето? Кажете какво направиха с детето?“. Тогава ми обясниха, че господин Аш е разпитвал за духа на починалото си дете, но по-късно разбрах, че не е вярно, защото е бездетен. В същия миг от устните ми се отронил глас: „Чии бяха камъните?“.

Другата дама изглеждала много зле, пребледняла като платно и дишала накъсано, с едва доловим треперлив пулс. Госпожица Джъдж помолила господин Аш да си върви, но той отказал с думите, че иска отговор и че го „разиграват“. Точно тогава дойдох на себе си и го видях — изглеждаше страшен, неудържим, с изпъкнали вени на челото като буреносен облак. Заобикаляше го кипящо огнено кълбо ултравиолетова светлина, мътночервена от злонамерени енергии.

Заприлича ми на демон и с отмалял глас помолих незабавно да го накарат да напусне. Две жени от „Целомъдрена виделина“ изнесоха безчувственото тяло на приятелката ни. Дамата не дойде в съзнание цели два дни за голяма тревога на всички ни, а когато се съвзе, изглеждаше неспособна да говори и отказваше храна и вода, толкова тежко сътресение бяха причинили на деликатната й физика разигралите се зловещи събития.

Въпреки това господин Аш си постави за цел най-категорично да говори пред различни хора, че е установил „измама“ по време на сеанса, представяйки собственото си присъствие там в ролята на безпристрастен наблюдател. Изобщо не беше така, даже напротив, както се надявам, че добре свидетелстват записките на госпожица Джъдж и собствените ми преживявания. Когато по-късно написа умело изобличаващата поема „Обладана мумия“, широката общественост видя в негово лице защитник на разума срещу шарлатанството. Сигурно трябва да се утешим с мисълта, че блажени са преследваните заради правда, но нищо не боли повече от прикрита злоба, подхранвана, убедена съм, от безпомощно разочарование, тъй като цялото поведение на господин Аш бе на търсещ човек, предаден от собствения си позитивизъм да осуети всяко послание, което би могъл да получи.

Без да му трепне окото, без да се замисли нито за миг за болката, която ми причини, и за другата пострадала дама!