Читать «Обладаване» онлайн - страница 128

Това не е отговор, ще кажете Вие, свела глава, съзерцавайки ме остро като мъдра птица, и ще произнесете присъда срещу моето увъртане.

Знаете ли, единственият живот, в който съм сигурен, е животът на въображението. Каквато и да е абсолютната истина или неистина за този стар живот в смъртта, поезията може да стори така, че този човек да живее, докато не се изчерпа вярата, която Вие или някой друг избирате да му дадете. Не твърдя, че дарявам живот на Лазар като Него, но може би като Елисей, който легнал върху мъртвото тяло и му вдъхнал живот.

Или както е постъпил поетът на Евангелието — защото е бил поет, какво друго, ако не поет — независимо дали е бил учен историк или не.

Усещате ли какво искам да кажа? Когато пиша, аз знам. Спомнете си чудесните думи на младия Кийтс: „Не съм сигурен в нищо освен в светостта на сърдечната привързаност и истината на въображението“.

Отбележете, не казвам: красотата е истина, истината е красота и прочие общи приказки. Казвам, че без въображението на Създателя за нас нищо не може да бъде живо — било то живо или мъртво, някога живо, а сега мъртво или очакващо живот…

Уви, опитах се да споделя своята истина, а написах само ужасни общи приказки за поезията. Ала Вие знаете, вярвам, че знаете…

Кажете ми, че знаете — и че никак не е просто, нито просто може да бъде отхвърлено, — че съществува истина на въображението.

Скъпи господин Аш,

Макбет е бил магьосник. Ако не бе намерил края си от мъж, нераждан от жена, и острия му меч, не смятате ли, че добрият крал Джеймс с благочестивата му „Демонология“ нямаше да пожелае да го изгори?

Ала в наши дни можете да си седите кротко и да се оправдавате — о, аз съм само поет и ако настоявам да приемаме истината единствено чрез живота или чрез живеца на лъжите, в това няма нищо лошо, защото сме закърмени и с двете още с майчиното мляко, те са неразделни, такава е човешката природа.

Той е казал: „Аз съм Истината и Животът“. Какво ще кажете за това, господине? Нима това е приблизително изявление? Или поетическа отсянка? Какво е това? То кънти през вечността, АЗ СЪМ…

Не отказвам да призная, и тук слизам от проповедническия си постамент, от моя недостижим амвон, че има истини като Вашите. Кой съдник не знае, че агонията на Лир и болката на Глостърския херцог са истински, макар че те никога не са живели или поне не са живели така? Ще ми отговорите, че наистина са живели по един или друг начин и че той — У. Ш., мъдрец, магьосник и пророк, отново им е вдъхнал огромен живот, дотолкова, че никой актьор не би могъл да изиграе ролята си, а трябва да остави на нас двамата и на собственото ни усърдие да си я представим от плът и кръв.

Ала какъв би могъл да бъде поетът в онова време на гиганти, времето на гореспоменатия крал Джеймс и неговата „Демонология“… макар че не е само „Демонологията“, а и заръката му да се запише Божието слово на английски език, което е било записано веднъж завинаги така, че всяка дума кънти с вяра и истина и през вековете е придобила още повече вяра до дните на собственото ни безверие…