Читать «Обирът на хилядолетието» онлайн - страница 3

— Да не мислиш, че аз ще мъкна това? — тросна се началството.

Дани чинно я пое и тръгна след него към вратата. Изведнъж се усъмни дали в бързината не е допуснал грешка.

— Господин директоре — започна той.

— Трябва да сме долу преди да удари полунощ! — пришпори го шефът.

Даниел Париджи бе по природа спокоен човек, но този път притеснението си каза думата. А може би и щастието, че е толкоз богат. Каквато и да бе истинската причина, ефектът бе един. Той проспа и хилядолетието — което бе мнимо според него, че и целия първи януари.

На втория ден излезе от дома си, в първия момент му се стори, че навалицата по улиците е по-гъста от обикновено. Но не й обърна внимание и продължи да крачи към банката.

Когато стигна, видя, че сградата е завардена от полицейски кордон, а към нея прииждаха все по-големи тълпи. Приближи се до един от униформените и рече:

— Има ли някакъв проблем?

— Вие пък кой сте? — отвърна намръщено ченгето.

— Служител на банката…

— Ха, ако все още я има!

— Какво става тук?

— Нима не знаете новината? — изгледа го изненадано полицаят. — Нищо чудно тогава, че банкерите ни докараха до това дередже!

Дани продължаваше да недоумява и онзи сякаш го съжали.

— Хайде, човече, влизай вътре, преди да са те линчували!

— Защо? Случило ли се е нещо?

— Светът пропадна! Светът фалира! Светът загива!

— Как така?

— Ами банките задлъжнели с астрономическа сума, за да покрият някаква сметка и в резултат цялата финансова система се сринала.

Внезапно Париджи си спомни съмнението за допусната грешка. И тогава си даде — може би единствен — ясна сметка за настъпването на края на света.

Беше се престарал в опита си да обърка компютрите. Изтрил бе всякаква информация за столетието и като година на откриване и захранване на неговата сметка бе останала само 99-та. За машините нямаше никакво значение, че преди деветнадесет века не са съществували нито те, нито банките. И те бяха олихвили авоара му от хиляда долара за 1901 години. Следователно в сметката му трябваше да има сега… несметно богатство, изразяващо се с числото 3, следвано от шейсет и шест нули!

Навярно повече от всичките пари, които хората на Земята можеха да съберат.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1011]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45