Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 95

Приставът обяви делото:

— „Щатът Тексас срещу Ребека Фени“. Връчване на обвинителния акт.

Окръжният прокурор на окръг Галвестън Рекс Труит и помощник-прокурорът Теодор Нюман за обвинението.

— Атикъс Скот Фени, Робърт Херин и Карин Дъглас от „Фени, Херин, Дъглас“ за защитата.

— Мистър Труит, бихте ли прочели обвинителния акт? — каза съдийката.

— Тед ще го прочете — отвърна окръжният прокурор.

Помощникът му стана и зачете:

— От името и с правомощията на щата Тексас…

Тед Нюман прочете с равен глас процедурната част от обвинителния акт, но вложи целия си ораторски талант, когато стигна до конкретните обвинения:

— … в упоменатото време и на упоменатото място обвиняемата Ребека Гарет Фени, действайки умишлено и с пълно съзнание за естеството на извършваното от нея деяние, е причинила смъртта на лицето Трей Ролинс, като го е намушкала с нож, което представлява убийство по смисъла на член деветнайсети, алинея втора от Наказателния кодекс на щата Тексас.

— Обвиняемата, станете! — каза съдийката.

Скот помогна на Ребека да се изправи. Цялата трепереше.

— Вие ли сте Ребека Гарет Фени, посочена в обвинителния акт?

— Да — прошепна едва чуто тя.

— Мисис Фени, признавате ли се за виновна по обвиненията, посочени в акта?

Преди тринайсет години същата тази жена, застанала до него в църквата с бяла рокля, бе отговорила на свещеника: „Да!“ Тогава Скот не можеше да допусне, че един ден, застанала по същия начин до него, тя ще трябва да отговаря на друг съдбоносен въпрос.

— Не се признавам за виновна.

— Да се запише в протокола: „Обвиняемата не се признава за виновна.“ Мистър Фени, вашата клиентка иска ли съд със съдебни заседатели?

— Да, ваша светлост. Колкото е възможно по-скоро.

Съдийката прелисти дневника си.

— Имам свободна дата на двайсети юли. Това е след трийсет и пет дни, мистър Фени. Сигурен ли сте, че не е много скоро?

Трийсет и пет дни.

— Датата ме устройва.

Сякаш потвърждаваше хотелска резервация.

— А устройва ли обвинението, мистър Труит?

— Обвинението няма възражения, госпожо съдия.

— Насрочвам досъдебно заседание за тринайсети и избор на съдебни заседатели за седемнайсети юли. Мярка за неотклонение: задържане под стража. Подсъдимата да бъде отведена в ареста до започване на делото.

— Какво?!

Ребека се вкопчи в ръката на Скот.

— Не! Не в ареста!

Съдийката фиксира Скот с поглед.

— Това възражение ли беше, мистър Фени?

— Да, ваша светлост, защитата възразява. Няма никакъв риск подсъдимата да се укрие, тя не представлява заплаха за обществото. Госпожо съдия, не можете да й откажете пускане под гаранция.

— Федералният съдия в Хюстън отказа.

— Какъв федерален съдия?

— Тази сутрин го пишеше във вестниците. Федералният съд в Хюстън е отказал гаранция на сър Алън.

— Кой, по дяволиите, е сър Алън?

— Алън Станфърд, обвинен, че е източил седем милиарда долара през финансова пирамида.

Скот си спомни — Ник Мадън му бе споменал нещо такова.

— И какво общо има това с нашето дело?

— Вие казахте, че не мога да откажа парична гаранция. След като той може, значи и аз мога.