Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 55
Марк Хименес
— Няма проблем, шефе.
— Някога правил ли си покрив на къща?
Карлос се изсмя гърлено.
— Родителите ми са родени в Мексико. Като малък работех с баща ми по строежите в Далас. Мога да скова покрив и с вързани очи.
— Добре. Видях една строителна бригада, мексикански имигранти, да оправят покрива през два парцела от дома на Трей Ролинс. Иди утре да ги навестиш, опитай се да се хванеш на работа и виж дали не знаят нещо. Или сами не са участвали по някакъв начин.
— Искаш да кажеш, че може да са го убили те?
— Или да знаят кой е убиецът. Или да са видели нещо. Вземи найлонови пликчета. Ако спипаш нещо с техни отпечатъци, слагаш го в пликче. Но гледай да не те хванат.
— Ясно, детектив под прикритие.
Скот се обърна към Карин.
— Описа ли в последователност какво са правили Трей и Ребека през деня?
— Ето. — Тя натисна няколко клавиша на лаптопа. — Трей тръгва за кънтри клуба в девет, прекарва деня в тренировки… Ребека излиза около десет, цял ден пазарува в „Галерия“ в Хюстън… връща се в шест… в седем двамата излизат да вечерят в „Гайдо“. Останалото го знаеш.
— Този ден Роузи е почистила и си е тръгнала около обяд. Цял следобед къщата е била празна. Може някой от работниците да е влязъл, да е огледал разположението, да е откраднал каквото е могъл, да е взел ножа и по-късно да се е върнал, за да убие Трей.
— Смяташ, че отпечатъците на кухненския плот са на някой от тях ли? — попита Боби.
— Те са с големи ръце. Освен това от покрива имат пряка видимост към къщата, могат да следят кой влиза и излиза. Знаели са, че Трей кара страхотни коли, че е пълен с пари и че… често отсъства от къщи.
— Но защо тоя тип е оставил отпечатъци само в кухнята, защо не и другаде? Ами върху ножа? Доколкото се знае, нищо не е откраднато. Защо му е трябвало да се връща само за да наръга Трей?
Скот поклати глава.
— Не знам. Но тези работници са единствените заподозрени.
— Отпечатъците на Ребека са върху оръжието на убийството — каза Боби.
— Тя е невинна.
— Отпечатъците на Уанда също бяха върху оръжието на убийството, върху пистолета, с който беше застрелян Кларк Маккол. Тогава ти мислеше, че е виновна.
— Това беше грешка. Която няма повече да повторя.
— Ами ако този път не е грешка?
— Боби, ти я познаваш. Смяташ ли, че е способна на такова нещо?
— Скоти, аз я познавах преди тринайсет години, когато следвахме право. Сега не я познавам толкова добре. Знам само, че отпечатъците й са върху дръжката на ножа, с който е убит Ролинс. Това само по себе си е достатъчно, за да получи доживотна присъда. — Боби издиша облак дим. — Виж, знам, че много адвокати защитават хора, за които знаят, че са виновни, но ние не сме от тях.
Той се обърна към Карин, която размахваше ръка, за да прогони дима.
— Ти познаваш Ребека едва от вчера. Тази сутрин я разпита. Как я преценяваш?
— Звучи правдоподобно. Цял ден пазарувала, прибрала се у дома, отишли да вечерят, Трей й направил предложение, понапили се, изчукали се на плажа (ДНК тестът трябва да го докаже) и си легнали в единайсет. По предварителни данни от аутопсията смъртта е настъпила между полунощ и три сутринта. И какво, малко след като са си легнали, на нея изведнъж й хрумва да го намушка с кухненския нож? Не ми се вярва. Освен това ми се струва, че Ребека ще бъде убедителна като свидетел. Много добре се владее.