Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 52

Тримата направиха още два курса до къщата, за да изнесат всички торби. После Боби и Скот се ръкуваха с Ханк и се качиха в джетата. Скот запали двигателя и пусна климатика на максимум. Двамата поседяха мълчаливо известно време, преди Боби да попита:

— Скоти, какво всъщност правим тук?

Скот нямаше отговор.

— Едно и също ли си мислим за тези отпечатъци върху таблата на леглото и върху огледалото? — попита след малко той.

— Ами да. И едните, и другите са от жени. Едната се е държала за таблата, другата се е подпирала на огледалото. — Боби се обърна към Скот. — Нашият американски герой се е подсилвал с виагра, гледал е порно и е правил секс с поне две други жени в тази къща през последния месец.

12

Час след като си бе тръгнал от къщата на убития, Скот седеше на задната тераса на наетата вила и пиеше бира. Имаше нужда да се подкрепи с нещо, след като бе научил, че отпечатъците на Ребека са върху дръжката на ножа, и след като бе видял окървавеното легло. Погледът му се местеше между папката с материалите по убийството, която лежеше в скута му, и Ребека и Бу, които бяха на плажа.

Какво всъщност правеше той тук? Дали наистина се бе оставил да го ръководи чувството му за вина, както бе намекнал Боби? Ами ако тя все пак се окажеше убийцата? Да защитава бившата си съпруга, ако е невинна, нямаше да се отрази по никакъв начин на кариерата му, но да я защитава, ако се окажеше виновна, означаваше веднъж завинаги да се прости с поста на федерален съдия. Щеше да му остане единствено другата опция.

Скот отново погледна към тях. Бу му помаха и той направи същото.

* * *

— Мразех те.

— Знам.

— А знаеш ли колко ме беше срам!

— От какво?

— Мамо, пишеше го във вестника! Всички около мен знаеха, че си избягала с треньора по голф!

— Много съжалявам, Бу.

— Двете с Шами си мислехме, че Скот ще се ожени за майка й.

— За майка й? Но тя беше…

— … само на двайсет и четири. Много млада за него. Обаче умря.

Отначало Бу се бе зарадвала, че вижда майка си след близо две години раздяла, но на следващия ден гневът й се възвърна. Тя просто не можеше повече да се сдържа. Лошите спомени за подигравките на децата я бяха завладели и сега искаше да й причини поне част от болката, която бе изпитала заради нея, да й каже неща, от които да я заболи силно.

— Продадохме всичките ти дрехи и обувки.

— Дори на „Джими Чу“?

— Да. Както и роклите на „Лука Лука“.

— Аз обичах тези дрехи!

— А мен не ме ли обичаше?

— Разбира се, и още те обичам.

— Защо тогава ме изостави? Аз ли бях виновна?

— Не, Бу. Не беше виновна ти. Стените ме притискаха отвсякъде.

— Стените?! Какви стени?

— Бу, още си малка, за да разбереш. Когато станеш жена, тогава.

— Разбирам само, че не е хубаво да изоставиш семейството си.

— Права си.

— Нямахме си майка, която да идва с нас на училищните екскурзии. Скот беше единственият баща.

— Скот е идвал на екскурзиите ви?

— Ами да! Майките много се радваха.

— Не се съмнявам.

— Веднъж те видяхме по телевизията на някакъв турнир по голф. Аз се развиках: „Ето я мама! Ето я мама!“ Гаджето ти те прегръщаше и те целуваше, понеже беше спечелил турнира. Тогава Скот загаси телевизора и отиде в другата стая. Дълго време остана сам. После ми се стори, че е плакал.