Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 49

— Твоята жена е спяла на по-близката до терасата страна. Казва, че се събудила в четири без петнайсет в петък сутринта, понеже й станало студено; френските прозорци били широко отворени. Станала да затвори, но излязла навън.

— Имаше ли кръв по дръжките на вратата?

— Не.

— Значи вратата наистина е била отворена.

— Да.

— Отпечатъци?

— Нейните и неговите. — Ханк им направи знак да се приближат. — Елате отвън. Внимавайте да не настъпвате кървавите следи по пода. Нейни са.

Излязоха след Ханк на широката тераса, където имаше още кървави следи. Отидоха до парапета. Скот вдишваше жадно свежия морски въздух. Над прибоя кръжаха чайки. Рибарско корабче се прибираше в пристанището с улова за деня; петролен танкер излизаше в открито море. От къщата на съдийката долитаха удари с чукове и подвиквания на испански. Самотна човешка фигура тичаше по плажа.

— Казва, че била застанала тук, до парапета — продължи Ханк, — и се загледала към морето. Долу се разбила вълна, облели я пръски, тя вдигнала ръка да се избърше, усетила мокрота по лицето си, погледнала дланите си. Сторили й се тъмни, изтичала обратно и запалила лампите. — Ханк се обърна към Скот. — Готов ли си?

— За какво?

— Да влезем вътре.

Не беше готов. Нямаше никакво желание да види отново всичката тази кръв. Но си пое няколко пъти дъх и последва Ханк в спалнята. Ханк посочи кръвта по белите завеси и по стената около електрическия ключ.

— В този момент видяла Трей и позвънила на деветстотин и единайсет.

Той посочи белия телефон. По него също имаше кръв.

— Полицаите се изкачили по стълбището към терасата и влезли през тази врата. Заварили я ей там, още стискала в ръце телефонната слушалка.

— През цялото време ли е говорила с диспечера?

— Да. Записът на разговора е в папката. На диск.

— И след разговора не е правила нищо друго?

— Не.

Скот разгледа снимките на жена си от онази нощ; с късата си бяла нощница, подгизнала от кръв, приличаше на уплашено дете.

— Дошли детективите, разпитали я, арестували я и я откарали в ареста. Взели проби от кръвта, прибрали дрехите й. Всичко е в папката.

— А кървавите отпечатъци по пода, по стените, по телефона… все нейни ли са?

— Да.

— В цялата стая няма никакви други отпечатъци?

— Не и кървави. Но открихме отпечатъци от домашната помощница и от още двама души, неидентифицирани. Няма ги в базата данни.

— Къде ги открихте?

Ханк посочи с ръка.

— Едните са на горната табла на леглото, горе-долу по средата…

— Заснеми мястото, Боби!

— … сякаш някой се е подпирал с ръце на таблата.

Боби повдигна вежди и погледна въпросително Скот.

— И тези отпечатъци ги няма никъде другаде?

— Никъде. Проверили сме всеки квадратен сантиметър на стаята.

— А другите?

— Те са в едната гардеробна.

Ханк ги въведе в банята към спалнята. В основното помещение имаше душ-кабина и джакузи. Скот си представи Ребека изтегната сред мехурчетата, с чаша ледено шампанско в ръка, уморена от пазаруване по бутиците, както често й се случваше, докато бяха женени. От двете страни врати водеха към отделни гардеробни с мивки и огледала.