Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 40

— Кухненски нож? Че тя може да е оставила отпечатъци, като е рязала пържоли.

В този момент помощник-прокурорът се върна в стаята. Носеше голям плик с метална закопчалка, който подаде на своя началник, преди да заеме мястото си до стената. Окръжният прокурор си сложи очилата, разтвори закопчалката и извади отвътре голям найлонов плик. В него имаше дълъг нож.

— Само че отпечатъците върху дръжката не са като при рязане на пържоли. А ето така… — Той хвана ножа през найлона с върха надолу. — Като при наръгване.

Прокурорът подаде ножа на Скот, който се поколеба за миг. Само веднъж досега бе държал оръжие на убийство в ръцете си — пистолета, с който бе убит Кларк Маккол, но не и самия куршум, пръснал мозъка и сложил край на живота му. После пое ножа. По острието още имаше петна от кръв. Той се опита да прогони от съзнанието си образа на Ребека, стиснала този нож, както бе показал окръжният прокурор, и забиваща острието между ребрата на Трей Ролинс. Вдигна поглед към прокурора и разбра, че в този момент и той си представя същото. Няколко мига двамата се гледаха мълчаливо; Рекс Труит преценяваше внимателно реакцията на Скот, докато държеше ножа с отпечатъците на жена си, а Скот се опитваше да прикрие, че мисли за момента, в който съдебните заседатели щяха да признаят Ребека за виновна. Той постави ножа върху бюрото.

— Ти познаваше ли го?

Окръжният прокурор кимна.

— От раждането му. С баща му израснахме заедно. Родителите му загинаха преди шест години, пиян шофьор ги засякъл на шосето, и двамата на място. Това го съсипа, беше много привързан към тях, особено към баща си. Самият той някога беше треньор по голф, Трей от него се беше учил. Бяха му нужни няколко години, за да се съвземе, но накрая успя. Много се гордеех с него.

Скот се обърна към помощника.

— Ти си горе-долу на неговата възраст. Познавахте ли се?

Помощникът поклати глава.

— Беше с една година по-голям от мен. Никога не сме се движили в една и съща среда. Той беше запален спортист, а аз не.

Окръжният прокурор посочи с палец помощника си.

— Бил е в театралния кръжок.

— Трей употребяваше ли наркотици?

— Тя ли ти каза това?

— Не, просто питам.

— Хм. След смъртта на родителите си пиеше доста, но се оправи, като се върна към голфа. В къщата не е открито нищо, а ако Трей е бил наркоман, аз щях да го зная. Познавам всички пласьори в Галвестън и ги държа под око. Островът не е голям.

Окръжният прокурор въздъхна и зарови пръсти в косата си.

— Трей беше добро момче. Основа фондация за деца, лично той е дарил милиони за справяне с щетите от Айк, времето между турнирите прекарваше все в клуба, играеше голф с членовете, обучаваше младежи… Опита се дори да оправи замаха ми, но за това, разбира се, трябваше първо да ми присадят нови ръце… — Окръжният прокурор помълча и добави: — Скот, пощади го.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че напоследък обичайна практика при дела за убийство е жертвата да се превръща в обвиняем, да се очерня целият му живот, за да си кажат съдебните заседатели: така му се пада, убиецът едва ли не е направил услуга на обществото.