Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 158

Окръжният прокурор остана известно време неподвижен, с поглед, прикован в ножа, след което се обърна и го остави на масата с доказателствения материал.

— Може би адвокатите на подсъдимата ще възразят, че тяхната клиентка не е имала мотив да убие Трей Ролинс и че със смъртта му е загубила всичко. Което си е самата истина. Защо тогава го е убила? Не знам. Вече двайсет и осем години се занимавам с едно и също — съдя заподозрени в престъпление и си задавам въпроса: защо са го направили? За съжаление, и сега разбирам мотивите на престъпника точно толкова, колкото и тогава, в началото на кариерата си. Ако държите да знаете защо го е направила, ще се наложи тя да ви обясни. Аз не мога. Мога единствено да докажа, че тя е извършила това убийство. Което и ще направя.

С тези думи окръжният прокурор се върна до масата на обвинението и седна. Не му беше за пръв път. Не бе обещал нито твърде много, нито твърде малко. Оставил си бе основните разкрития за по-нататък. Неща като кокаина и секса, които щяха да разтърсят дълбоко съдебните заседатели. Освен това ги бе подготвил да очакват Ребека да даде показания.

— Мистър Фени — призова съдия Морган защитата; погледът й бе отправен не към Скот, а към телевизионните камери.

Скот не помръдна от мястото си; думите й изобщо не достигнаха до съзнанието му. Мислеше си за презумпцията за невинност, за принципа „невинен до доказване на противното“. Обвинението беше длъжно да докаже виновността на подсъдимия, а не подсъдимият да доказва невинността си. Така поне беше по закон. Но всъщност тежестта на доказването винаги лежи върху подсъдимия. Това е действителността при едно дело за убийство.

Американците не могат да повярват, че в тяхната страна невинен може да попадне в затвора. Те смятат, че това е нещо, което се случва другаде — в Русия, Китай или Мексико. Може да е невежество или отричане на очевидното, или страх, но съдебният заседател си казва, че е по-добре да вкара невинен зад решетките, отколкото да остави виновния да се разхожда на свобода. Истината е, че в американските затвори има доста невинни. За системата те са виновни, докато не докажат невинността си.

— Мистър Фени!

Скот стана и пристъпи към ложата на съдебните заседатели. От двете страни на съдебната зала бяха разположени телевизионни камери. Зад тях бяха репортерите, журналистите от печатните медии и телеграфните агенции, които дращеха по бележници и тракаха по лаптопи, както и местните зяпачи, дошли да гледат шоуто. Тери Ролинс седеше на първия ред зад масата на обвинението, а адвокатът й Мелвин Бърк — непосредствено до нея. Когато погледите им се срещнаха, Мелвин извърна очи. Скот се обърна към съдебните заседатели.

— Дами и господа, казвам се Скот Фени и представлявам подсъдимата Ребека Фени. Най-напред, относно лицето ми: претърпях злополука. Второ, за Ребека Фени. — Той я наричаше по име, съзнателно избягвайки да споменава статута й на подсъдима. — Двамата с Ребека имаме едно и също фамилно име, защото, както несъмнено сте чели във вестниците или сте чули по телевизията, тя е моя бивша съпруга.