Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 155

— Чакай да ти помогна.

— Не, Карлос. Тичай и приготви колата.

Карлос се затича обратно към къщата, а Луис понесе мистър Фени. Краката и ръцете му висяха като на парцалена кукла. Когато вилата се появи далеч напред, Бу още не бе мръднала от мястото си до парапета. Тя ги видя отдалеч, извика „Скот!“ и хукна към тях.

— Инфаркт ли е получил? Умрял ли е?

— Жив е и няма инфаркт. Някой се е опитал да го убие.

Бу докосна покритото му с кръв лице, после захлипа в окървавените си длани. Боби, Ребека и Шами тичаха към тях.

— Господи! — извика Боби.

— Намерих го на три километра оттук, на плажа пред голямата бяла къща — каза Луис.

— Кой го е направил? — попита Ребека.

— Който и да е, ще си плати — закани се Луис.

— Не, Луис — каза Боби. — Скот не би желал това. Да го закараме в болница.

* * *

Лицето го болеше. Отвори очи. Над него бяха размазаните лица на Бу и Шами.

— Как съм попаднал тук? — попита той.

Около леглото му се бяха наредили Боби, Карин, Карлос и Луис, окръжният прокурор и Ханк Ковалски. До вратата беше застанал униформен полицай. И Ребека.

— Луис те намери — каза Боби.

Скот извърна поглед към великана.

— Благодаря ти, Луис.

— Мамка му, Скот — каза окръжният прокурор, — ако си искал отлагане на делото, трябвало е просто да подадеш молба. Не е било нужно да си причиняваш всичко това.

Скот направи усилие да се усмихне, но лицето го заболя още повече.

— Ще се видим в понеделник сутрин.

Рекс Труит се надвеси над леглото. Усмивката бе изчезнала от лицето му.

— Кой беше?

Скот поклати глава.

— Тичах по плажа, спрях се пред къщата на Трей. Не знам колко съм стоял там, бях се замислил и изведнъж някой ме цапардоса отзад. Бяха двама, може би трима. Повалиха ме на земята. После съм загубил съзнание.

Окръжният прокурор закима.

— Ако е дело на Бенито или Гейб, ако техни хора са свършили тая работа, бъди сигурен, че ще ги пипнем и ще ги изправим пред съд.

Погледите им се срещнаха; и двамата знаеха, че това са празни обещания. Някои хора никога не отиват на съд — тях законът не ги лови.

— Докторът каза, че са били професионалисти. Нямаш увредени вътрешни органи. Не са имали за цел да те убият, само са ти отправили предупреждение.

— Можеха просто да ми звъннат по телефона.

Рекс се усмихна.

— Поне ти е останало чувството за хумор.

— Бих го заменил за един деветмилиметров глок…

Окръжният прокурор стана да си ходи, но се спря до вратата, обърна се и насочи показалец към Скот.

— Гледай да не оставаш сам, поне докато свърши делото.

— Няма да е сам — обеща Луис.

От този момент нататък Луис нямаше да изпуска Скот от погледа си.

41

Поредният медиен цирк. Поредното стълпотворение на журналисти пред съдебната палата. Както навремето, когато започна процесът срещу майката на Шами, Скот Фени бе принуден да си пробива път през орда репортери, които навираха микрофони в лицето му и крещяха въпроси към неговата клиентка:

— Вие ли го убихте?

— Защо отпечатъците ви са по оръжието на убийството?

— Обичахте ли го?

Беше понеделник сутрин и улицата пред съда беше задръстена от подвижни телевизионни станции, паркирани броня до броня. По тротоарите се блъскаха зяпачи, които се надяваха наред с останалото този зрелищен процес да вдигне оборота на местните търговци.