Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 152

— В „Галвез“.

— Би ли ми направил една услуга?

— Още една?

— Обади се в „Галвез“ и ги попитай дали Пийт Пъкет е бил там в нощта срещу пети юни. Те ще ти кажат.

— Ще ти позвъня веднага щом разбера.

Както и направи.

— Една стая за една нощ. По-точно апартамент.

— Благодаря — каза Скот и прекъсна разговора. После каза на Боби и Карин: — Пийт е могъл да си замине за Остин още същата вечер. Вместо това той и дъщеря му са отседнали в хотел. Защо? Вероятно за да може Пийт да довърши започнатото. Може същата нощ да се е върнал в къщата, за да убие Трей.

— Но способен ли е един баща да убие човек само защото е правил секс с дъщеря му? — обади се Боби. — Да я е изнасилил, разбирам, но е било секс по взаимно съгласие. Тя не е дете, на седемнайсет е, Трей не е нарушил закона.

— Да, но Пийт е ужасно ревнив към дъщеря си, пък и с тоя буен темперамент…

— В пристъп на ярост Пийт би могъл да убие Трей същия следобед, още щом ги е сварил заедно. Но да се върне осем часа по-късно, когато би трябвало да се е успокоил? — Боби поклати глава. — На мен повече ми харесват бандите „Зета“ или мафията. Те са професионални убийци. Докато Пийт е професионален играч на голф.

— Съгласна съм — каза Карин.

— Е, значи е така, както го казвате — добави Скот.

— Хубаво тогава — продължи Боби. — Да видим как изглежда стратегията ни за делото. Призоваваме за свидетел победителя в току-що завършилия Открит шампионат на САЩ и го караме да си признае, че е убил Трей Ролинс, понеже е чукал дъщеря му, която е на седемнайсет. Ако това не помогне, призоваваме най-големия пласьор на дрога тук, на острова, и обвиняваме него и работодателите му, мексиканските наркокартели, че са убили Трей. Ако и това не свърши работа, привикваме местния букмейкър и се захващаме с мафията. Това ли е?

— Горе-долу.

— На мен ми звучи добре.

— Ако не беше едно нещо — намеси се Карин.

— И какво е то?

— Ребека ще трябва да даде показания, да увери съдебните заседатели, че не го е убила тя, и да обясни отпечатъците си върху ножа.

В този момент телефонът на Скот иззвъня.

— Скот? Рекс е. Можеш ли да наминеш насам? Да, веднага.

* * *

На компютърния екран се въртеше черно-бял видеоклип, изобразяващ позната на Скот фасада. Същите две горили латиноси бяха застанали от двете страни на вратата.

Тъмен шевролет корвет спря до бордюра, от него слезе жена с черна коса и тръгна към входа. Горилите не й препречиха пътя; единият дори любезно й отвори вратата. Тя му махна закачливо и изчезна вътре.

— Както ти бях казал, федералните наблюдават денонощно кантората на Бенито. Понеже записът е черно-бял, не са могли да се сетят коя е жената с тази тъмна кола.

— Ребека твърди, че не познава Бенито.

— Е, явно вече са се запознали.

— Смяташ, че е купувала кокаин от него ли?

— Ами доколкото знам, Бенито не продава дамски обувки…

— Тя няма никакви пари, Рекс. Как според теб му плаща?

Вместо да отговори, окръжният прокурор превъртя клипа напред. Ребека се появи на вратата, отиде до колата си, седна зад волана и потегли. Скот се надигна да си ходи, но Рекс му каза: