Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 143

— Като отразяваш убийства?

— Аз не създавам новините, Скот, аз само ги отразявам.

— Кой е твоят източник в съда?

— Това е строго поверителна информация.

— Обработваш психически граждани, които са потенциални съдебните заседатели.

— Те са си обработени. Смяташ ли, че на острова има един непредубеден човек?

— Отнемаш на клиентката ми правото на справедлив процес.

— Оплачи се на Шелби.

Рене отпи от коктейла си. Скот забеляза добре поддържаните й дълги пръсти, обвити около запотената чаша.

— Днес подавам иск за преместване на делото в друг съд.

— Желая ти успех.

— Мислиш, че няма да успея ли?

— Не, докато аз съм жива.

— Защо?

— Скот, убийствата на този остров обикновено са свързани с дрога. И убийците, и жертвите са чернокожи или латиноси. Ако влезеш в съда по време на дело, единствените зрители са семействата на убития и подсъдимия, ако и те изобщо благоволят да дойдат. Вестникът пуска пет реда в раздела „Вътрешни новини“, а местната кабелна дори не си прави труда да прати екип. Защо? Защото на белите не им пука, че черни и латиноси се стрелят или колят. Колкото повече се избиват, толкова по-добре за острова. Прочистване на генофонда един вид.

Тя поклати глава.

— Докато сега случаят е съвсем различен. Професионален спортист, знаменитост, и то бял, е заклан от любовницата си. Пресата гърми, телевизиите се надпреварват да снимат, всяка сутрин в новините излизат нови подробности. Това убийство е моят еднопосочен билет, с който ще се махна от този остров.

Рене Рамирес пресуши чашата си, слезе грациозно от високото столче и се запъти към изхода. При вратата спря, обърна се и каза:

— И не само моят. Това е билетът и на Шелби Морган.

37

— Нямам намерение да загубя това дело само защото вие не можете да си държите оная работа в гащите!

Съдия Шелби Морган бе насочила дългия си показалец с безупречен маникюр в лицето на Скот. До делото оставаше само седмица и екипите на обвинението и защитата се бяха събрали на досъдебно съвещание в кабинета й.

— Делото не е само ваше, госпожо съдия. То е и наше. Искам да издадете съдебно постановление за неразкриване на информация.

— Не мога да направя подобно нещо. Не забравяйте Първата поправка, свободата на словото.

— Тогава преместете делото в Остин или в Сан Антонио — някъде, където не се хваща хюстънска телевизия! Тук не остана човек, който да не е гледал репортажите на Рене. Моята клиентка няма да получи справедлив процес в Галвестън!

— Той е прав, Шелби — намеси се окръжният прокурор. — След тези предавания в целия окръг не можем да намерим дванайсет души, които вече да не са решили за себе си изхода на делото. Виж, няма лошо да се преместим за една седмица в Остин, тъкмо ще се видиш със състуденти от университета.

Съдия Морган поклати глава.

— Да преместя делото сега, една седмица преди началото, означава да прецакам договора с кабелната телевизия. Искът се отхвърля.

— Какъв договор, каква кабелна телевизия? — подскочи Скот.