Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 136

Окръжният прокурор издиша гъст облак дим и го проследи с поглед, докато се разпръсна във въздуха над главата му.

— Преди време Мелвин се нагърби с едно дело, при което прокуратурата искаше смъртна присъда. За някакъв хлапак от сиропиталище, почти дебил, или както е политически коректно да се казва сега, „младеж с когнитивни затруднения“. Чернокож. Мелвин обаче си беше наумил, че момчето е свястно, и придума съдията да му разреши да го прибере при себе си, в собствения си дом, до започване на процеса. След което успя да намери доказателства, че е и невинно. Аз тогава не бях прокурор по делото, но присъствах в залата. Въпреки всичките доказателства, които той приведе в негова защита, съдебните заседатели го признаха за виновен и съдията постанови смъртна присъда. Мелвин обжалва, делото стигна до Върховния съд на щата, но накрая го загуби. По онова време нямаше ДНК експертизи. Младежът беше екзекутиран след по-малко от година.

— Толкова бързо?

— Това беше през шейсетте, тогава в Тексас екзекутираха чернокожи, както в Ню Йорк изтребват хлебарките. — Рекс дръпна от пурата си. — След години истинският убиец направи самопризнания, преди да почине. Момчето действително се оказа невинно.

— По дяволите!

— Мелвин и до днес не може да се съвземе след този случай. Обвинява себе си.

— Защо? Вината не е негова.

— Защото е добър човек. По същия начин, както не е твоя вината, че жена ти те е напуснала, но ти обвиняваш себе си. И затова си решил да я защитаваш.

— Откъде знаеш?

— Двайсет и осем години съм прокурор, все нещо съм научил за хората. Пък и сам съм минал по този път. Жена ти те е оставила, такова нещо трудно се понася. Започваш да се питаш къде си сгрешил, да се обвиняваш, да се подлагаш на преоценка. Където и да отидеш, имаш чувството, че хората ти се присмиват, че не си могъл да я задоволиш в леглото, да я осигуриш материално…

— … да бъдеш истински мъж.

— Именно. Първата ми жена ме остави преди двайсет и пет години. Дълго време се питах дали ако бях по-добър съпруг, любовник, мъж… щеше да ме остави. Едва по-късно разбрах, че причината не е в мен, а в нея. Както и сега, Скот, причината жена ти да те остави не е в теб, а е в нея.

Рекс вдигна чашата и пресуши уискито си.

— Моята ме остави заради някакъв хюстънски доктор с голяма къща в тузарски квартал.

— А беше ли спала с него, когато те остави?

— Ами да!

— Моята също. А аз едва по-късно разбрах.

— Ние винаги късно разбираме тия работи.

— Като се замисля, тя дори не се криеше, но аз бях сляп.

— В огледалото за обратно виждане гледката винаги е по-ясна.

Окръжният прокурор изпусна нов облак дим. Известно време двамата седяха мълчаливо, всеки замислен за нещо свое. Накрая Рекс изтръска пурата си в пепелника и каза:

— Скот, дори лошият Трей не е заслужавал двайсетсантиметров нож в гърдите.

— Така е.

— Някои хора заслужават да умрат. За близо трийсет години като обвинител съм видял какви ли не: садисти, серийни убийци, изнасилвачи на деца, гангстери като Бенито и „Зета“. Но законът не ни позволява да решаваме ние кой трябва да умре. Има си съдилища за тази работа. Не можем да извършваме частни екзекуции, дори в Тексас. Така че смятам да потърся възмездие за смъртта на Трей. И на добрия, и на лошия.