Читать «О, соле мио!» онлайн - страница 7

Погледна часовника. Беше един часа и половина. Имаше чувството че адът се отваря пред него, че слънцето се е вмъкнало във всяка негова частичка и го гори с адски пламъци. Тресеше го. Зъбите му тракаха като испански кастанети. Побягна към кухнята. Намокри една кърпа със студена вода и я сложи на врата си. Адски го болеше главата. „И сега ако ми се размине и не получа инсулт ще черпя.“ — каза си мислено. Хвърли едно по едно фланелката, гащетата и остана гол както майка го е родила.

— Олеле боже, умирам! — изстена Мони. Потърси още кърпи, намокри ги и една по една ги уви около тялото си. Адският огън го гореше отвътре и не искаше да угасне. Накрая се пресегна, грабна каната със водата и я изля на главата си. Колкото и пъти да бе ходил за риба в миналото, такова чудо не му се бе случвало. Такъв силен слънчев удар не бе получавал. Забравеният телевизор за миг премигна. По Евроком излъчваха някакъв концерт на Лучано Павароти. Възпълничкият певец пристъпи напред, усмихна се мило и запя страхотната и любимата неаполитанска песен на Мони Таранката.

— О-о-о-о, со-о-о-ле ми-и-и-о-о!…

На Мони в тоя момент съвсем не му бе до песни. Беше свалил изсъхналите кърпи от тялото си и забързано се втурна към банята. Отви крана на студената вода и с тракащи зъби се шмугна под душа.

— Соле, соле, ама ще пукна от това соле! — едва успя да изрече между две тракания на зъбите.

Информация за текста

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2938]

Последна редакция: 2007-06-05 22:13:45