Читать «Няма покой за мъртвите» онлайн - страница 5

Ако трябва да дам експертна оценка, бих писал отличен на всички участници в експеримента. Един взискателен читател почти винаги може да каже дали авторът е на ниво. Ала професионалистът е в състояние да вникне в нюансите на фабулата, да я изгледа кадър по кадър, като спортен репортаж, и действително да види и оцени усилието, вложено в завършения продукт. Ние можем да си позволим да бъдем справедливи съдници помежду си, защото се опитваме да постигнем същия ефект във всяка своя книга. Понякога успяваме, понякога не.

Не е никак лесно да се създаде онова, което са направили авторите на тази книга. Отдайте им заслуженото. И когато я прочетете докрай, препоръчайте я на приятелите си. Оставете ги да се позабавляват. Кажете им, че е перфектна за мозъчна гимнастика. Е, може да подхвърлите, че сте отгатнали убиеца три страници преди края, та финалът ви се е сторил, общо взето, предвидим, но добавете, че те няма да се справят. С което ще се издигнете в очите им като човек, превъзхождащ с няколко нива най-брилянтните умове на ФБР. И накрая всички ще са доволни от простичкото (и същевременно така сложно) преживяване да преминат задъхани през една великолепна мистерия.

Приятно четене!

Дейвид Балдачи

Дневникът на Джон Нън

Август 2010 г.

Има един случай, който не ми дава покой нощем — единственият, който ми се опря. Случай, който винаги присъства в съзнанието ми и ме изяжда отвътре. Няма значение, че оттогава са минали десет години; няма значение, че той отдавна е официално приключен. Екзекутирана бе невинна жена. И аз бях този, който спомогна за това. В онази тъжна нощ, когато иглата се плъзна във вената й, за да впръска отрова, част от моя живот си отиде заедно с нейния.

По онова време си мислех, че случаят е от ясен по-ясен, и макар че с всяко свое действие се приближавах все повече до приключването му — за Роузмари и за мен самия, съсипвайки живота й и своя собствен. Мислех си, че разполагам с всички факти, с всички веществени доказателства: блузата с петна от кръв и едно липсващо копче, отпечатъците от пръстите й; обърканите й, взаимно отричащи се отговори по време на следствието; публичния скандал между нея и съпруга й, малко след като той бе поискал развод; пътуването й до Мексико, съвпаднало с изчезването му, когато бе споделила с приятели, че не вярва някога Кристофър да се появи отново. И, разбира се, оказала се бе права. Той не се появи повече, не и жив.

Трупът на Кристофър Томас бе открит след няколко седмици, полуразложен, в „Желязната дева“ в Германския исторически музей в Берлин. Случаят изглеждаше пределно прост — смахнат наистина, но прост и ясен: в пристъп на ярост Роузмари Томас бе убила съпруга си, след което бе завлякла трупа до „Девата“, понеже бе знаела, че предстои да бъде върната в Германия.

На съдебното жури не му трябваше много време, за да я обяви за виновна.

Случаят бе приключен.