Читать «Нощни вълци» онлайн - страница 6

Портнов я отстрани не без досада.

— Марш под душа! — заповяда й той и тя неохотно се изправи и изчезна в банята.

— Кой е? — извика Портнов.

— Аз съм, шефе — чу се иззад вратата познат глас.

Портнов пусна посетителя в стаята.

— Е? — попита той влезлия слабоват мъж в светъл костюм.

— Всичко е наред — отвърна оня. — Малкият си свърши работата.

Портнов удовлетворено кимна.

— Много добре. Предай му, че се гордея с него.

— Ще бъде направено, Феликс Михайлович.

Портнов малко възбудено потри ръце.

— Алекс — каза той на госта си, — до днес не съм имал основания да бъда недоволен от теб.

— А какво е станало днес? — спокойно го попита Алекс.

— Юля ми разказа за предложението, което си й направил.

— Ама че курва! — изтърва се Алекс.

Портнов повдигна панталона си.

— Виж ти? — подсмихна се той. — Ти май вече не се съобразяваш с мен.

Лицето на Алекс почервеня.

— Сигурен съм, че тая твар не ви е разказала нещата както бяха.

— Интересно — отбеляза Портнов. — А как бяха?

Алекс се разгорещи:

— Феликс Михайлович, вие прекрасно знаете колко ви уважавам. Знаете, че съм готов живота си да дам за вас. Не бива да се доверявате на това момиче повече, отколкото на вашия проверен помощник и приятел.

— Та какво стана, а? — спокойно повтори своя въпрос Портнов.

Алекс шумно издиша.

— Помолих я да ви пази — без да гледа боса си, отвърна той. — Казах й, че трябва да помисли за здравето ви.

Портнов се разсмя.

— Ти да не си ми личен лекар? — Очите му си оставаха сериозни и пронизващи. — Откъде можеш да знаеш кое вреди на здравето ми и кое не?

— Феликс Михайлович…

— Мълчи, Алекс — все така спокойно го прекъсна Портнов. — По-добре ме изслушай. Юля ми съобщи, че си й хвърлил око. Трябва да те предупредя, че шегите с мен обикновено зле свършват. Впрочем ти и сам го знаеш. Нима не е така?

— Така е, Феликс Михайлович.

Алекс реши, че е по-добре да не спори. Очите на Портнов бавно се наливаха с ярост и той го виждаше, а и знаеше прекрасно как може да свърши това.

За него — с нищо хубаво.

— Много добре, че разбираш — продължи Портнов. — А сега бъди добър, намери Макс и елате двамата при мен. Ще смятаме инцидента за изчерпан.

Алекс кимна и излезе от апартамента.

В стаята веднага се появи Юля.

— Ти какво — недоволно произнесе Портнов, — май не се изкъпа?

Юля го погледна с широко отворени, предани очи.

— Феликс! — възкликна тя. — Ти дори не си представяш що за мъж си! Аз съм готова да умра за теб.

— Всички сте готови да умрете за мен — промърмори Портнов. — А ако ви извадят пищов и ви го опрат на челото — ще заквичите като свини. Свини сте и толкова…

— Феликс!

— Ти ще се измиеш ли най-после или не! — кресна й той. — Свиня!

Тя моментално се скри в банята и след няколко секунди оттам се чу шумът на течаща вода.

Портнов измърмори: Това е то, от друго не разбират.

След минута се върна Алекс и доведе Макс.

Преди две години Юля беше най-известната валутна проститутка на град Североморск. Тогава седемнайсетгодишната курва завъртя главата на главния градски „авторитет“ Степан, който носеше смешната фамилия Чупиврата и краткия прякор Смъртта. Той използваше тази дума, която му стана и прякор, във всички житейски ситуации: „Красиво до смърт“, „Ще съжаляваш до смърт“, „Скапах се до смърт“. И макар подобни прякори да не се приемаха много добре в неговата среда, този му залепна до смърт. Още повече че Степан Чупиврата много скоро потвърди верността на своя прякор.