Читать «Нова колония» онлайн

Симеон Симов

Нова колония

— Разбрах, че сте настоявали да ме видите, майоре.

— Тъй вярно, адмирале.

— И какво имате да ми кажете?

— Едва днес ми бе предоставена възможност да се запозная с пакета от инструкции, които смятате да изпратите на коренното население и останах, меко казано, неприятно изненадан от съдържанието му.

— Мога ли да знам какво толкова Ви учуди?

— Преди всичко корекциите, които сте нанесли в стандартния текст.

— По-конкретно, ако обичате.

— Ако се налага да посочвам определени фрагменти, това ще отнеме прекалено много време, тъй като списъкът е доста дълъг. Бих казал, че почти нищо не е оставено в автентичния му вид.

— Въпреки че не смятам, че изобщо Ви дължа обяснения относно решенията си, ще се огранича с това да Ви припомня директивата за промени при специфични условия.

— Мога ли да попитам в какво виждате спецификата на обстановката тук?

— Най-вече в това, че както изглежда, в миналото тази колония е била посещавана от други експедиции, изпратени от враждебни на нас сили. Дори допускам, че сме открили техен секретен концлагер за „групова терапия“ на индивиди с поведенчески отклонения.

— Да, известно ми е какво е официалното становище по въпроса, но въпреки всичко не съм убеден, че с това се изчерпват причините за такива драстични промени в текста.

— Вижте какво, майоре, налага се отново да Ви напомня, че въпреки всичко, тук имате статут на наблюдател.

— Или по-скоро надзирател?

— Можете да се наричате както си искате в метрополиса, но тук командвам аз.

— Ще отразя този наш разговор в доклада си.

— Не ме карайте да се смея. Знаете, че не се страхувам нито от Вас, нито от тези, които представлявате.

— Адмирале, длъжен съм да ви предупредя, че поведението Ви няма да остане безнаказано.

— Мисля, че няма от какво да се притеснявам. Имате ли други въпроси?

— О, доста. Например давате ли си сметка за многото слабости в редактирания от Вас текст?

— Какво по-точно Ви безпокои?

— Това, че първоначалният вид на тази информация има образователна цел, а Вие сте я превърнали в куп лъжи.

— Твърде силни думи, майоре.

— Наистина ли така смятате? Как тогава ще наречете твърдението си, че сте Синтезатор?

— Това е просто по-достъпен начин за обяснение на пристигането ни и откриването на колонията.

— Не мислите ли, че дори тези Низши долу след време могат да си дадат сметка, че системата, от която те самите са част, не може да бъде нищо друго освен съставна част на самия Синтезатор, така че свойството индивидуалност, което им разкривате, противоречи на същността на Синтезатора, тъй като то може да бъде проявено само в контекста на дадена система?

— Все още смятам, че ги превъзхождаме във всяко едно отношение и ще можем още дълго да демонстрираме това.

— Но когато денят на изравняването все пак настъпи?

— Изравняване с тези еднодневки?! Дори само по този признак е невъзможно да бъдем сравнени, да не говорим за техническото ниво, с което те никога няма да разполагат. Освен това, достатъчно е да бъдат насочени към идеята за невъзможното постигане на „абсолютната“ истина за нашия произход.