Читать «Нещастие» онлайн - страница 2
Елин Пелин
— Нима така! — плесна ръце дядо игумен.
И двамата калугери дълго мълчаха, без да се погледнат. Единият изповяда нещастието си, другият напълно го разбра и го почувствува сам. После игуменът, седна до отца Пиомия и го попита с една трогателност, присъща на душите, които обичат едно нещо, вярват в едно нещо и които всецяло се срещат и разбират в това нещо.
— Бре, да му се не види! Е как стана това?
— Нощес се скъсал един обръч на бурето, и виното изтекло до капка.
— До капка!
— До капка-капчена!
— Нещастие!
— Ела, ела само да видиш — вдигна се отец Пиомий. — От мъка не съм го побарнал. Бидох, разклапчах го и бегах, да не гледам!
В това време покрай тях замина бързият отец Герасим. Като видя двамата братя разтревожени и тъжни, той се спря и попита с женския си глас:
— Какво се е случило, молим?
— Какво се е случило! Запечатаното буре на Пиомия изтекло — отговори малко троснато дядо игумен.
— У-у!… Е-е!… Па сега? — присъедини и своята скръб отец Герасим.
След малко дойде отец Никифор, по него отец Максим, по него Теодосий, събраха се всичките братя от манастира. Даже баба Аглида остави чекръка и дойде. И всички цъкаха със зъби, и всички се ядосваха, и всички си шушнеха нещо, сякаш имаше мъртвец.
Отец Пиомий ги въведе в своето малко зимниче, дето бе станало нещастието. Всички с любопитство се натрупаха около бурето, което още сълзеше между разцъфтелите се дъги.
Слаба светлина идеше от единственото прозорче и меланхолично осветяваше покойното буре. Благоуханна миризма от разляното вино пълнеше зимничето. Отците се натрупаха мълчаливо около бурето и по брадатите им лица се четеше дълбоко съжаление, като че се намираха не пред едно пукнато буре, а пред голямо човешко сърце, разбито от нещастие.
— Бог да го прости! — произнесе някой с тайнствен глас.
И всички с въздишка погледнаха отца Пиомия, който стоеше настрана съкрушен, изгубил вяра и надежда, и всички мълчаха, и никой не можеше да намери поне една утешителна думица да му каже.
Информация за текста
Публикуван за пръв път под заглавие „Събитие“, разказ, с подпис Елин Пелин, във в. Вечерна поща, VI, бр. 1521, 6 ноември 1905. С многобройни поправки от стилно-езиков характер включен в Разкази, т. II, 1911, с. 106–109, и почти без промени в следващите издания на Разкази, т. II. Някои дребни поправки, предимно в пунктуацията, при включването му в СI, 1938. — Най-значителната промяна още при първото включване в Р е новият край. Първоначално разказът завършва:
— Бог да го прости! — произнесе някой с тайнствен глас.
И всички му отговориха:
— Бог да го прости!
После дядо Игумен, за да утеши отец Пиомия, разпечата едно от своите скъпоценни бурета, повика още няколко братя и го изпиха всичкото.
