Читать «Нетленият епос» онлайн - страница 2

Ани Аво

Охранителите и Талакир излязоха и Вракер остана отново сам с текста. Прочете го отново и отново, и отново…

„Но е време за промяна, време е за нов живот,

Къде отиде ти свещена врана?

Там отредено е да има нов народ.“

Децата продължаваха да учат упорите. Повечето от тях никога нямаше да разберат и дума от Нетленния епос, но щяха да го знаят. 66613 четиристишия в 7 книги — наизуст.

Какво искаше да постигне, имаше ли ясна цел или очакваше някой друг да реши как да използва работата му? Замисли се за минута и откри, че не можеше да предложи нищо конкретно, а просто излагаше „откритието“ си, в система където практиката бе издигната в култ. Може би затова Дестер не му обърна внимание. Само че Вракер не осъзнаваше важността на този факт и затова продължаваше да се измъчва от къде къде по-абстрактни мисли. Това можеше да е историческо събитие — контакт с извънектазиянска цивилизация, би било прекрасно. Вселената, необятна и криеща своите тайни, но не само от една цивилизация, а от много, може би те са нявсякъде и не са само изпратилите сигнала, може би има много сигнали, които не могат да бъдат разчетени дори разпознати като разумни. Какви ли са онези… Наричат планетата си Земята, дали не са отдавна изчезнала раса, чийто сигнал чак сега е получен като ехо от едно минало величие. Дали още съществуват, дали постижениеята им в науката са по-добри, дали знаят какво е дух и култура? Вракер усети, че не е сам, зад него стоеше една цяла раса, с високите си технологии (той инстинктивно реши, че за да изпратят сигнала трябва да са достигнали по-високо технологично ниво от Ектазия). Това убеждение го накара да отиде при владетелят на знанието, или казано простололиски — шефа на Храма на знанието. Разказа на Усилар цялата история, за размислите си, за идедите си, за истината. Старият знаещ погледна разработката, текста и останалите сведения, които Вракер му връчи.

— Да… Много интересно… Да… Къде трябва да се намира тази цивилизация?

— Не много далеч, мисля аз, въпреки че може и да не съм прав, най-много 15 светлинни години, освен това сигналите са предназначени точно за нашата система, не са просто разпространяващи се хаотично в простарнството. Измерих дори дължината на вълната и …

Усилар вдигна ръка, в знак Вракер да спре тирадата си.

— Защо никой от другите знаещи в целия храм, нито пък в който и да е било друг храм, не съобщили за такова нещо?

— Защото сигурно си мислят, че е невъзможно, смехотворно и т.н. Сам знаете, че нашето общество е доста скептично.

— Така е… Но ми е трудно да повярвам, че те говорят език подобен на нашия. Признайте че цивилизация, някъде из космоса, на светлинни години от нас, имаща стара форма на нашия език звучи меко казано странно, не толкова меко — налудничево, плод на болен мозък. Много ми е трудно да повярвам.

— Но данните… Освен това според Нетленния епос свещената врана ще заведе лолисите до най-красивия свят…