Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 103

— Радвам се да се запознаем, Кейт, или поне така мисля.

Момичето се изчерви и й подаде ръка.

— Съжалявам, доктор Райън, просто си помислих, е, нали знаете какво. Извинете.

Патоложката остави чашата си на масата и се обърна към подсмихващия се Шармън.

— Ще ви оставя насаме тогава. Обади ми се, когато се видиш с Роджърс, за да ми кажеш какъв е резултатът, чу ли?

— Добре — кимна той. — Извинявай за Кейт, малко е избухлива и доста пряма понякога.

Сам насочи поглед към все още притесненото момиче.

— Налага се да е такава, след като е с теб.

Шармън трябваше да чака повече от половин час, преди Роджърс най-после да се прибере в апартамента си. Беше паркирал в далечния край на улицата, за да може да наблюдава къщата добре, без обитателите й да могат да го виждат. След като мъжът се върна, изчака няколко минути, за да го остави да се отпусне, преди да спре на алеята зад неговия рейндж ровър. Излезе от колата, отиде до полуотворената врата и почука. Роджърс се показа почти веднага и го изгледа ядосано.

— Питах се дали ще се появите отново. Не сте никакъв шибан журналист, обадих се във вестника.

Без да изчака отговор, сви пестник и замахна към лицето на Шармън. Той отстъпи встрани и го контрира със своя юмрук, като го уцели точно под ребрата и му изкара въздуха. Мъжът се сгърчи на земята, притискайки корема си, мъчейки се да поеме въздух. Сграбчи го за задната част на якето, вдигна го и го завлече по пода до дневната, където го стовари на килима. После се върна в коридора, за да затвори вратата.

Когато влезе отново в дневната, завари Майкъл да се мъчи да се изправи на крака, хванат за масичката за кафе. Отсечен ритник точно зад десния бъбрек го запрати отново на пода и сложи край на този опит. Мъжът лежеше проснат, държейки се за гърба и викайки от болка. Докато той се гърчеше, Шармън настъпи тежко врата му, пресече притока на въздух и започна да го души. Остана така няколко мига, като натискаше силно и затрудняваше дишането на вече изтощения човек. След като резултатът от дадения урок го удовлетвори, отпусна крака си.

— Ще ви задам поредица от въпроси, господин Роджърс, и единствено от отговорите ви зависи колко силно ще притискам крака си към гърлото ви. Разбирате ли?

Отново увеличи натиска. Задушавайки се, Майкъл направи безплоден опит да отблъсне крака му. Накрая, приел поражението си, даде знак, че е разбрал. Шармън му се усмихна заплашително.

— Откъде взехте касетите?

— Какви касети?

Усили натиска, преди да размаха пред лицето му касетата, която бе откраднал.

— Да опитаме ли отново?

— От Интернет. — Човекът изглеждаше отчаян.

— Грешен отговор. — Натисна силно отново.

— Така е — отвърна той, давейки се, — ще ви дам адреса на уебстраницата, за да проверите сам.

Шармън леко отпусна крака си.

— Колко касети имате?

— Шест, всичките са ей там, вижте. Не съзнавах какво получавам. Сториха ми се малко пресилени, не съм ги гледал всичките.

Шармън извърна поглед и ги видя, подпрени до видеото.

— Сигурен ли сте, че това са всичките?

Отново понатисна, колкото да напомни на Роджърс кой командва.