Читать «Непобедимият» онлайн - страница 108

И отново му помогна случайността. Когато наближаваше вече следващата скална врата, който беше значително по-широка, близко до мястото, откъдето беше минал преди това, забеляза блясъка на някакъв метален предмет. Това беше алуминиев редуктор от кислороден апарат; в плитката цепнатина между скалата и коритото на изсъхналия поток тъмнееше човешки гръб в опушен комбинезон. Трупът беше без глава. Страхотната сила на въздушната вълна го беше прехвърлила през каменната грамада и го бе смазала в скалата. Край него беше прехвърлен неповреденият от експлозията кобур, от който се подаваше лъскав, сякаш току-що смазан вайер. Рохан го взе. Опита се да идентифицира намерения труп, но беше невъзможно. Продължи нагоре из теснината. Светлината на източния склон вече започваше да става червена и колкото повече слънцето се приближаваше до планинския хребет, толкова повече тя се издигаше като пламтяща завеса. Наближаваше седем без петнадесет. Рохан се изправи пред труден проблем. Сега за сега му беше провървяло поне в това, че беше изпълнил задачата си, беше оцелял и можеше да се завърне в базата. Според него нямаше никакво съмнение, че и четвъртият от изгубилите се е загинал, но в края на краищата той беше сигурен в това още на „Непобедимият“. Беше дошъл тук, за да го установи със сигурност. Имаше ли в такъв случай право да се връща? Резервният кислород, с който се беше запасил благодарение на Реняр, щеше да му стигне за шест часа. Предстоеше му обаче цяла нощ, през която нямаше да може да предприеме нищо, и то не само заради облака, а защото беше вече безкрайно изтощен. Взе следващата тонизираща таблетка и докато чакаше да му подействува, опита се да си състави някакъв горе-долу разумен план за по-нататъшните си действия.