Читать «Немските поетки» онлайн - страница 6

В това отношение работата на немските поетки има значение не само за немската поезия, но въобще за женската поезия в света; защото те са първите; защото досега още не са били раждани поетки жени; защото досегашните женски песни са били все — малко или много — скърпени по мъжки образец; защото не само старите немски „списателки“, „стихотворстващите жени“, не само нашите, не само руските поетки като Жидовска, Галина, Чумина и пр.; не само Конопницка или Лагерльоф; не само Елизабета Браунинг или Кристина Росети; не само М-ме де Стал или Луиза Акерман — голямата френска философка, — но тоже и поетка като Ада Негри или дори нежната Марселина Деборд-Валмор — най-женствената от всички по-стари поетки, — защото всички те са поетки мъже; искам да кажа — поетки, които пеят с мъжки глас за женски чувства: някоя по-малко, друга повече — но всички не съвсем женски. Новите немски поетки изкарват първи пред очите женските чувства: те разбиват и разломяват пътища за нова, чиста, женска поезия.

И това именно е интересно: че „бездната от чувства“ се отхлупва в Немско, дето жената и днес предпочита да кавардисва лук или да рови разните „дамски журнали“; че въвеждането на жената в културата става от страна на немските поетки и става тъй, както не е ставало никъде другаде, дори и там, дето жената е започнала да се събужда още преди един-два века; става тъй смело, тъй бурно, тъй самоуверено… И става освен това въпреки присъствието и волята на Ницше, великата бариера за женските културни пътища; само тук мнението му не е хванало място. Да, женската поезия се роди в Немско — този зандан за жената. А то сочи за голямата още родителна енергия на немския народ, стига да има семе и слънце.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Калина Григорова

Първа публикация: сп. „Листопад“, г. I, кн. 28 от 23 март 1914

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/11364)

Последна редакция: 2009-04-28 10:00:00

1

Па и до днес дори не престава да се занимава „с поезия“: рекъл да ни запознае напоследък с поезията на полския модернист Тадеуш Мицински! („Слав. глас“, год. IX, 1912, кн. 12).

2

Достатъчно е да посоча само броя на средните девически училища — в неговата абсолютност дори — и на ученичките в тези училища. За броя на студентките — и дума да не става. Когато дойдох за пръв път в Липиска, попитах един мой познайник студент колко студентки има в тукашния университет (най-големия немски университет) „У!… много! много!…“ — отговори ми той. И действително: от 5500 студенти има мегдан до 5600 за студентките. Но по-добре жените да вървят в стопанските училища!